7-те скъпоценни камъка на Северозападна България

 Следваща дата - 27.11.2020 

 

Музей в Панагюрище - Пещера Леденика - Белоградчишка крепост - Пещера Венеца - Крепост Баба Вида - Крушунски водопади - Деветашка пещера! - 3 дни

 

Малка група 20 човека + придружител. Трансферен бус с комфортни седалки + придружител по време на пътуването

От тази екскурзия може да съберете следния брой печати от 100-те Национални туристически обекта: 7

Обща дължина на маршрута от Бургас 1350км

* Степен на трудност: 3 от 10 - Оценката е субективна и e на база натрупан при провеждане на екскурзията опит. Като пример: 10 е най-високата степен на трудност с най-голямо натоварване (като изкачването на връх Вихрен), 1 е без преход и допълнително физическо натоварване.

 

1-ви ден

 06:30 отпътуване от Бургас - Младежки дом

10:00 пристигане в Панагюрище

10:00 - 11:30 - посещение на музеен комплекс - вход + дигитална беседа не са включени в цената

11:30 отпътуване за Враца

14:00 преминаване през Враца и отпътуване към пещера Леденика - възможност за късен обяд * (препоръчване да си приготвите храна за изпът, тъй като маршрута е дълъг) 

15:00 - 16:00 посещение на пещера Леденика

16:30 отпътуване към хотела и настаняване - свободно време

 

2-ри ден

07:45 - 08:45 закуска

09:00 отпътуване за Белоградчик

11:00 - 12:00 посещение на Белоградчишка крепост - вход не е включен в цената

12:00 отпътуване за пещера Венеца

13:00 - 15:00 посещение на пещерата и време за обяд

15:00 отпътуване за Видин

16:00 - 18:00 посещение на крепостта Баба Вида - беседа в цената

18:00 отпътуване посока Враца и нощувка

 

3-ти ден 

08:00 закуска, освобождаване на стаите 

09:00 отпътуване за Крушунските водопади

11:30 - 14:00 свободно време за разходка и обяд

14:00 отпътуване за Деветашка пещера

14:30  15:30 посещение на Деветашка пещера и отпътуване за Бургас

20:00 приблизително време на пристигане в град Бургас

 

Входове по обекти:

Музеен комплекс Панагюрище - 7лв редовен билет, 4 лв ученици и пенсионери (нужен документ)

Пещера Леденика - вход с беседа 9лв/човек

Белоградчишка крепост - 5лв/човек

Пещера Венеца - 8лв/ човек

Крепост Баба Вида - 4лв/ човек

Крушунски водопади - 4лв/човек

Деветашка пещера - 3лв/човек

 

Обща степен на трудност 3 от 5 звезди – подходяща за активни хора на различна възраст, нужни топли дрехи и здрави обувки за пещерите и студените вечери.

 

Офертата включва:

- Транспорт с лицензиран автобус;

- 2 нощувки със закуска в хотел 2 или 3*;

- Водач от туристическата агенцията по време на пътуването; 

- Туристическа застраховка с лимит на отговорност 1000лв за лица до 70 ненавършени години (лица над 70г не се застраховат).

 

Офертата не включва:

- Входни такси на посещаваните обекти;

- Разходи от личен характер. 

- За самостоятелно настаняване се доплащат към туроператора 26лв                                                           

- Застраховка "Отмяна на пътуване" (Покриват се заплатените предварително разходи по договорза организирано пътуване, които не могат да бъдат възтановени от Туроператора, в случай на събития поради които Застрахованият не може да осъществи пътуването, в размер на договорения лимит.)

 *Възможност за отпътуване от - Варна,Обзор,Свети Влас, Слънчев Бряг, Несебър, Равда, Ахелой,Поморие и Сарафово

*От тази екскурзия може да съберете следния брой печати от 100-те Национални туристически обекта: 7 бр

Общо километри за изминаване през 3-дни 1350км!

 

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали.

Крепостта съществува от римско време. През І - ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.

Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.

На няколко метра от нея има останки от друга крепост - Латинско кале, която служела за помощно укрепление.

При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.

 

Исторически музей, гр. Панагюрище

Историческият музей в Панагюрище е разположен в центъра на града. Създаден е въз основа на музейна сбирка, открита през м. май 1943 г. в читалище „Виделина”.

През 1964 г. специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и Дудековата къща с етнографска експозиция; Джуновата къща с етнографска експозиция; Синята Хаджидимитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство; къщата на Иван Духовников, в която през 1870 година е основан революционен комитет; къщата музей „Райна Княгиня”; залата "Панагюрско златно съкровище"; Тутевата къща, където на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание; Лековата къща – значим исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането; къщата на Марин Дринов.

Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХ в., Нова и най-нова история и Природа.

Зала „Археология” представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Централно място е отредено на копието на Панагюрското златно съкровище. Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в. пр.Хр. Оригиналът на съкровището се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по целия свят.

Експозицията, посветена на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество, е една от най-значимите. Тя е разположена в три зали – „Оръжието на Априлци”, „Априлското въстание”, „Освобождението на Панагюрище от османско владичество и участието на панагюрци в Съединението на България от 1885 г.”. Изложените експонати са оригинални реликви с национално значение.

Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрския край – абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство, килимарство и др.

Музеят притежава библиотека с над 6000 тома научна литература, старопечатни книги, периодични издания и фондохранилище.

 

Пещера Леденика

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.

Леденика отваря врати за посетители през 1961 г., а през 2005 г. инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира.

Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

 

Пещера Венеца

Пещера Венеца (понякога неправилно наричана пещера Венец) се намира в местността Краище на около 3км от гара Орешец и на 14км от град Белоградчик. Отворена за посещения от 1 юни 2015г. с гид от местния пещерен клуб „Бел прилеп“ към туристическо дружество „Белоградчишки скали“ град Белоградчик.

Пещера Венеца се смята за една от най-красивите в страната заради многото на брой и различни образувания. За красотата допринася и цветното осветление, което представя различните образувания по един съвсем различен за България начин.

Можете да видите следните образувания: ледени кристали, сталактити, сталагмити, аргонитни кристали, гроздовиден сталактит (много рядко се среща в пещерите в България), дендрити и др. Има оприличено на Дева Мария образувание… По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Пещерата се смята за изключително красива със своите калцитни образувания.

 

Крепост Баба Вида

 

На площ от 9,5 дка на брега на река Дуна, в в северната част на Видин се намира крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида”.

Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.

Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.

 

 

Крушунски водопади

Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35 км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата. За улеснение на туристите има изградена екопътека, включваща повече от 15 мостчета, разположени из живописната местност. От две страни екопътеката е заобиколена от красива растителност и бигорови скали. Мостчетата се разделят на няколко маршрута, така че да осигурят достъп до цялата местност. 

На най-високата точка в края на екопътеката се намира пещерата Водопада, откъдето извира водата, която се спуска от височина над 15 м и образува множество прагове и басейнчета. Пещерата не е благоустроена и влизането в нея без специална екипировка и подготовка е забранено.

 

Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.

В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.).

Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. Височината на залата е 60 м, а на места достига и до 100 м.

 

За повече информация +359889 150 480

172,00 BGN 169,00 BGN
The product is added to shopping cart
Price: 169,00 BGN
Please choose: