• Home »
  • Blog »
  • Защото великите неща се случват, когато Човекът срещне Планината!

Защото великите неща се случват, когато Човекът срещне Планината!

11 February 2021
Защото великите неща се случват, когато Човекът срещне Планината!

Свечеряваше се, когато навлязохме в Априлци. Преминалата току-що лятна буря беше изпразнила улиците на планинското градче. Намерихме хотела лесно, а на входа ни чакаше усмихнатата домакиня и вместо с "добър вечер" ни посрещна с гръмкото "няма ток". Бурята беше лишила града не само от хора по улиците, а и от електричество. Приехме факта с усмивка, хвърлихме раниците в стаята и веднага излязохме навън. Разходихме се, докато не заваля отново. Тичайки стигнахме до ресторантче и си устроихме вечеря на свещи. Токът все още липсваше. Легнахме си рано, за да се заредим със сили за предстоящото ни приключение на следващия ден.
Часът беше 6:30, когато алармата на телефона ми раздра тишината в стаята. Утрото пробуждаше малкия град, а за вчерашната буря напомняха само мокрите улици и изпаренията във въздуха. Мъгла покриваше планината и целта ни все още не се виждаше.
Набързо се приготвихме, стегнахме раниците и се метнахме в колата. По пътя направихме спирка за кафе на малка будка в центъра и оттам към ВЕЦ Видима.
На няколко километра след ВЕЦ-а се озовахме на паркинга до долната станция на товарния лифт за хижа Плевен. Оставихме колата и поехме към първенеца на Стара Планина - връх Ботев.
Вървяхме, следвайки навигация и маркировка. След първоначално лекия терен започнахме стръмно изкачване. Стръмно! Не просто стръмно, а много стръмно! В продължение на около 40 минути пътят ни беше само нагоре. Тук за пръв път през деня осъзнах накъде бяхме тръгнали. Та ние се бяхме запътили към един от най- трудните върхове в страната!
Запъхтени и изморени достигнахме до хижа Плевен. Мъглата се беше вдигнала и приятно слънце напичаше хижата. След кратка почивка и чай беше време да тръгваме.
Колебаехме се кой маршрут да изберем: дали да тръгнем през ски пистата и оттам по пътеката или да се включим по "кабела". Поехме по "кабела" .
Началото отново беше приятно, докато не започнахме катеренето.
Сещате ли се като казах, че изкачването към хижа Плевен е много стръмно? Е, това е още по-стръмно и още по-продължително!
Катерихме се нагоре, а умората се натрупваше бързо в нас. С малки почивки все пак го изкачихме и тогава пред нас се откри уникално красива гледка към Априлци и хижа Плевен. Сега, от мястото където бяхме застанали, си дадохме сметка за денивелацията, която бяхме преодолели. Доста се изморихме, може би заради високото темпо, което опитвахме да поддържаме. Хапнахме по нещо енергийно и отново поехме по пътеката.
Следваше сравнително лесна отсечка без много изкачване, но с красиви гледки. Така възстановихме силите си. Предстоеше, обаче, още едно много стръмно изкачване, в чийто край се извисяваше крайната ни цел - върхът!
Тръгнахме нагоре. Нагоре! Нагоре! Тук планината напомни за себе си. Вятърът се усили като на моменти можеше да ни отвее, падна и мъгла. Мъглата беше, както се казва, с нож да я режеш,а колко беше студена няма да споменавам! Тук е момента да отбележа, че пътят се разколява на две. Едната пътека води до заслон Ботев и след това нагоре към върха. Другата води директно към върха и е по-стръмна. Ние, естествено, поехме по нея! Вървяхме в мъглата и нищо не се виждаше. Нагоре и все нагоре! Вятърът бе толкова силен, че затрудняваше дишането ни. Всяка крачка нагоре беше едно малко приключение. От гъстата мъгла не се виждаше нищо, затова се доверявахме на GPS навигацията, според която бяхме стигнали. В един момент започнахме да различаваме силуетите на сгради, а някъде над тях в бялата пелена се криеше и телевизионната кула. Бяхме на върха! Облекчение и радост изпълниха съзнанието и телата ни. Покорихме го отново! И този път не беше лесно, но бяхме щастливи. Направихме снимки и побързхме да влезем на топло в туристическата спалня. В средата на август температурата навън беше 4 градуса и топлия чай беше като мехлем за душите ни. Сгряхме се, събрахме сили и удовлетворени от успеха си поехме през мъглата надолу. След около час преминахме под мъглата, вървейки по пътеката към хижа Плевен. Направихме почивка на хижата,хапнахме и се спуснахме към колата.
Точно преди да достигнем паркинга, краката толкова ни боляха, че потърсихме спасение в близката рекичка, която ни се стори като луксозен спа курорт, когато нагазихме в нея. Охладихме ходилата си и с това приключението ни завърши. Чакаше ни път към Бургас и побързхме да си вземем довиждане с планината. Довиждане, а не сбогом, защото колкото и да беше трудно предизвикателството си заслужаваше и в мислите ни вече се зараждаше план за следващо изкачване, защото великите неща се случват, когато Човекът срещне Планината!

 

 Връх Ботев с Инфо Пойнт - кликни тук

 

 

За мнозина, Северозапада е тера инкогнита – или непозната земя. Незнайно защо, този безкрайно красив край остава някак по-встрани от обичайните маршрути на пътешествениците. Каним ви да тръгнем заедно из него! Очакват ви старини, природни чудеса, топли хора и автентична България!

read more

Пътешествието този път започва с разкошна вила – истински дворец, на аристократ от старо време. Накъдето и да се обърнеш – мрамор, мозайки, разкош и история. После, към невероятното творение на природата, което не прилича на нищо друго, което сте виждали: Водопадът на сътворението. Родопската нощ споделяме с Момчилград. Сутринта е за селото на края на света – Лисиците. До него стигаме по чуден мост над язовир Студен кладенец. За десерт по пътя обратно е Моняк – крепостта, която има много да разказва на археолозите и предлага панорами, пред които и Микеланджело би замълчал.

read more

Маршрут: Пещера Орлова Чука - крепост Червен - Ивановски скални църкви - Русе - Басарбовски скален манастир – Беленски мост - град Елена

read more

Най-изкусният ваятел – природата, е създал чудни пещери в Родопа. Сред тях са Дяволското гърло – дом на най-високия подземен водопад на Балканите; Ягодинската пещера с изобилие пещерни образувания сред които леопардова кожа и изумителните пещерни бисери; Чудните мостове – някогашна пещера срутена от земетресение – или пък лют змей.

read more

На около 75 км от Бургас, в посока турската граница, се намира обширен район, пълен с мистика и артефакти с отлична инфраструктура, подходящ за самостоятелно пътешествие. Това е силно енергийната местност на връх Голямо Градище (710м), който е най-високият връх в Странджа планина от българска страна.

read more

Влизането в страната е разрешено за туристи, въпреки корона вируса, но изискването е 14-дневна карантина. Това, може би, спира туристите да плануват почивка там и съответно плажовете и хотелите остават празни. По тази причина хотелиери и жители на Пукет желаят да работят по отстраняването на този проблем.

read more

След 9-часов полет пръските от скоростната лодка, водеща ни към остров Дифуши от столицата на Малдиви - Мале, са просто удоволствие. Цветовете на водата са невероятно зрелище от бяло, през тюркоазено, до тъмносиньо, като преминаваме близо до малки, сгушени в необятното синьо, зелени палмови островчета.

read more

"Хубава си, татковино, име сладко, земя рай..." Два реда, а казват всичко. Неземно красиви места, заредени с много енергия и мистика, богата история и прекрасен фолклор. Да, за всичко това има само една дума - България!

read more

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.

read more

Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more

Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more