Земята на контрастите - Камбоджа

Да се разходим заедно в  дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор.

Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев  Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите. Населението е около 14 млн. души. Основната религия е будизъм. Многозвездни хотелски комплекси и палати се редуват с бедняшки колиби. Всичко е покрито с червеникав прах, който местните наричат "brown dust" или "brown snow". Затова - носете шал. Макар преживяли тежки времена, за които разказва всичко – от облекло до инфраструктура, хората са много дружелюбни и любезни. Справят  се с езиците. Освен всичко, са били френска колония. Навсякъде летят моторчета и  колела, в пъстра какафония и за разкош.

Цените са сходни на тези в Тайланд, въпреки фрапиращата разлика в стандарта на живот. Официалната валута е камбоджански риел (1 лев = ок. 2200 риела), но реално навсякъде се използва щатският долар. Имайте предвид, че платите ли някъде с банкнота от 10 USD, ще ви върнат и ресто в риели. За база на Камбоджанското приключение, избирам Сием Реап, център на едноименната провинция, на територията на която е Ангкор. Хотелът е с отлични условия и на съвсем достъпна цена. Там живеят много чужденци, които имат бизнес. Главната улица предлага отлични заведения и пъбове, по подобие на Flower Str. в Слънчев Бряг и е изключително оживена.

       Ето малко предистория за най-популярната забележителност, превърнала се в разпознаваем символ на Камбоджа по света.

Между 9 и 15 в. Кхмерската империя владеела почти целия полуостров Индокитай. Център на царството бил Ангкор ("град" на санскрит) – столицата по-голяма от днешен Париж, с почти 1 млн. души население. Била цяло архитектурно чудо с пътища, храмове и изключително развита система за съхранение и управление на водите. Всички сгради били от дърво - освен най-важните сред тях, единствени изградени със запазения за боговете камък: храмовете. В тях съжителствали религия, администрация, образование. В разцвета на Кхмерската империя наброявали над 1200. Перлата сред тях бил Ангкор Ват. Няколко теории спорят, защо през 15 в. градът е изоставен - сринат от войските на Сиам (днешен Тайланд) или жертва на климата. Въпреки, че с времето джунглата го погълнала, не бил забравен. През годините бил посещаван макар и рядко от гости от различни народи. Достояние на широката общественост след годините забвение го направил френският ботаник Анри Муо (Henri Mouhot), който през 1860 г. организирал експедиция, преоткрила  града. От 1992 г. Ангкор е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Дървените сгради отдавна ги няма, но пък запазените храмове има в изобилие.

   Ангкор се намира на около 4 км. от Сием Реп. Обиколките са задължително с местен гид. цената за вход за целия комплекс е 37 USD за два дни. Добре е да си уредите превоз, защото разстоянията са огромни за придвижване пеш.

    Отправям се  към най-емблематичния храм - Ангкор Ват което в превод значи простичкото "храм на града". Обликът на най-голямата религиозна сграда в света с площ около 2 кв.км. или четири пъти колкото Ватикана - присъства и на камбоджанското знаме. Издигнат е по нареждане на Суряварман II за около 35 години и е грандиозен не само като мащаб. Храмът е изключителен хармоничен архитектурен шедьовър, който в детайли разказва за майсторството, познанията и стремежът към съвършенство на древния народ. Опитвам се да го видя такъв, какъвто е бил при издигането му - с украси в ярки цветове и увенчан с позлатени куполи. Всичко ценно било отнесено, когато градът е изоставен, а времето се погрижило да заличи багрите. И в днешния си вид, Ангкор Ват е чудо. Обграден е с високи стени и дълъг километри широк ров, който някога е гъмжал от крокодили. Стените му са изпъстрени с барелефи със сцени от индийската митология, а петте му кули символизират домът на боговете - митичната планина Меру. Не се чудете на стръмните стълбища - изкачването им символизирало трудния път към просветлението.

Да полетим заедно и да усетим несравнима емоция с  глътка въздушна красота. Погледът е от балон високо към Ангкор. Две в едно! Вълнуващо пътуване във висините, плюс панорама на най-обширния стар град в света.  

    Не се разсейвайте, отправяме се  към Байон.

Храмът с многото лица се издига в центъра на старата столица Ангкор Том ("Великият град"). Мястото е внушително. От многобройни кули към посетителите гледат усмихнати лица, а барелефи показват живота на кхмерите. В близост е и Терасата на слоновете, на която кралят посрещал победната си армия и извършвал различни церемонии.

Та Пром е следващият храм по маршрута ми. Познат е на милиони по света, дори да не са стъпвали тук. Спомянте си  Лара Крофт, нали. Гигантски дървета са превзели сградите и сякаш ги държат на място. Корените се простират по покриви, стени. Природата намира път към слънцето и живота, но сякаш няма желание да разруши красивия храм, а само го държи в прегръдката си. Място, като никое друго по света.

Най-изящен от всички е грейналият в червен пясъчник Бантей Срей (Banteay Srei), покрит със съвършени детайлни и  фрески – безценни произведения на изкуството. Цветовете, атмосферата, огромният труд, който прозира зад пищно украсеният камък смайват и днес, въпреки белезите на времето. Малък по мащаб в сравнение със своите събратя, но изключително впечатляващ, храмът съвсем заслужено е познат сред туристите като "скъпоценният камък на Ангкор Ват".

Тук е мястото да спомена, че целият камък за строежа на Ангкор е добит от свещената планина Кулен. Превозван е по канали, със салове и по суша с хиляди слонове. Днес мястото е национален парк, охраняван от полиция и военни. Любимо е за пикник на местните. Официалната такса за вход до свещената планина е 20 USD. Там при Kbal Spean се намира реката на хилядата лингами (фалически символ на плодородието, свързван с Шива). Символите са врязани в скалите на речното корито, а малък водопад е заобиколен от изображения на богове и животни. Мястото е изключително красиво. В Кулен се намира и Preah Ang Thom пагода, която пази гигантски полегнал Буда. Нагоре води тясно каменно стълбище, в подножието на което има пъстра чаршия, на която се продават всевъзможни сувенири - включително доста солидни бали пари от банкноти с номинал 100 риела - или около 2,5 цента. Казват, че да преодолееш стъпалата бос показва уважение към Буда. Изкачите ли се горе, в пагодата край полегналото божество ще видите многобройни съдове за пожелания - пускаш пари в този, който отговаря на това, от което имаш нужда. За да можеш да се класираш за всички желания - трябва да пуснеш пари във всички - затова са и пачките местна валута, които продават наред със сувенирите долу. 

Оттук, поемам към Тонле Сап. Името му значи „голямото езеро“ – и наистина е такова - най-мащабното сладководно езеро в Югоизточна Азия. В пика на дъждовния сезон, обема му нараства 5 пъти, а едноимената река, която извира от него обръща течението си. Пълно е с риби и костенурки. На него има и ферма за крокодили. Обиколката с лодка ми показва и едно от плаващите селища - къщи, училища, магазини. Постройките са кацнали на кокили насред езерото. Тук се намират едни от най-големите рибарници в света - основно препитание за местните. Има и ресторанти, в които се сервира какво ли не - от риби и крокодили до змии и други екзотики. Подобни специалитети може да намерите и по всевъзможните места за стрийт фууд. Моят опит се ограничи с тарантула. Много ми допаднаха  червените банани и мангото във всякакви разновидности. Популярен сред туристите е и дуриана, като заради ужасната му миризма е забранен вноса му в хотелите.

 Каквото и да разкажа за Камбоджа – все ще е малко. Пол Пот се е погрижил да унищожи икономиката, наред с над 2 млн. души, жертва на режима му и на абсурдните му проекти – като изграждане на язовир на ръка, без използване на техника. Въпреки това, хората са спокойни, усмихнати, добронамерени. Бедността наднича отвсякъде, накъсвана от луксозни палати. Сякаш средната класа изцяло липсва. Закачвам на едно от дърветата на Буда метално листо с добри пожелания към тази древна държава, скрила най-величествените храмове на стара цивилизация в света. Пред един от тях, днес виси моята българска мартеничка. На ръката си нося гривна с наричания, вързана ми от будистки монах пред един от храмовете в Ангкор. Отнасям я у дома с мен – заедно с картините на изящни фрески, диви мангрови гори, прахоляк, древна история и изстрадал народ, който още си спомня как да се усмихва.

 Няма как да си представите мащабите на Ангкор, преди той да се изправи пред вас в цялото си великолепие. Каня ви на приключение до там - с мен и екипа на Инфо Пойнт – по стъпките на Кхмерската империя. (https://www.infopointbg.com/cambodia.html)

 Пропътувайте мечтите си с Инфо Пойнт!