След 9-часов полет пръските от скоростната лодка, водеща ни към остров Дифуши от столицата на Малдиви - Мале, са просто удоволствие. Цветовете на водата са невероятно зрелище от бяло, през тюркоазено, до тъмносиньо, като преминаваме близо до малки, сгушени в необятното синьо, зелени палмови островчета.
Финалната цел на Малдиви е възможно да бъде достигната по два начина – с лодка или малък самолет. Това зависи от местоположението на атола, където планувате своята почивка.
Нашето островче е Дифуши ( Dhiffushi ) и се намира на около 50 минути с бърза лодка, директно от летище Велана на Каафу Атол. Пътуването е истинско удоволствие след дългите полети и сивотата на зимна Европа. Самото островче е с обиколка около 2,5 км и при спокоен ход може да бъде обиколено за 45 минути. Първото усещане за ограничение и отдалеченост преминава за около една нощ. Свикваш, както са свикнали и жителите му – около 1200 души. Казват, че били разпределени по равно - мъже и жени. Единствено на остров с изцяло местно население може да се опознае тяхната култура. Те са мюсюлмани, приветливи и изключително услужливи хора, готови да разкажат всяка подробност, свързана с острова и битието им. Не пият алкохол, играят много футбол и всяка вечер на стадиона след падане на слънцето и последната молитва, кипи голямо оживление. Техните почивни дни са петък и събота и местното население истински им се наслаждава. Пред всяка къща има задължителните пейки с мрежа, подобна на хамак, където вечер хората релаксират и наблюдават движението. Близостта до природата е неминуема – асфалт и автомобили почти няма. Гордостта на всеки местен е неговото моторче. Тук трудно може да видиш някой да бърза и може би това е начинът да съжителстваш спокойно на остров с подобни размери. Няма полиция, но има голямо училище и медицински център, както и много рибари. Това е основният поминък на местните, както и туризма.
Риба в изобилие, прясна и на много добри цени може да получите сервирана във всички ресторантчета на острова, като основна част заемат ястията, приготвени с риба тон. Може би една от най-популярните им гозби тук е Туна Кото Роши – риба тон със зеленчуци, къри, местен хляб на ивици ( роти ). Много вкусно! За десерт може да опитате така нареченото Аду Бонди – кокос, ориз и захар. Кафето се сервира без захар, въпреки че както всички азиатци, и малдивците обичат много сладко.
Основната причина да сме тук, разбира се, е слънцето, в комбинация с топла вода, коралови плажове, живописен подводен свят и липсата на комари - да, комарите са рядкост и се забелязват само по време на краткия дъждовен период. Причината е липса на открити водоеми със сладка вода. Водата, която ползваме за душ, е филтрирана океанска, а ток получаваме от малка дизелова електростация.
Температурата на въздуха от 30 градуса е измамно ниска и трябва много да се внимава – едно отвикнало от слънчеви лъчи тяло би изгоряло на слънцето за не повече от 30 минути. Често може да видите на Малдивите слънцезащитни продукти с 80ти фактор.
Има три добре устроени коралови плажа на острова, като почти всеки хотел и къща за гости предлага безплатно маска за гмуркане, каяци, шезлонги и чадъри. Минимум една вечер на седмица може да участвате в атракцията при хранене на скатове и акули, като често само с маска и шнорхел от плажа може да засечете скат да спи леко заровен в пясъка на няколко метра под вода и през деня.
Дифуши е обграден с коралов риф и голямото подводно богатсво е концентрирано там – костенурки, скатове и пъстроцветни риби и рибки, лангусти и октоподи.... Великаните - Китова акула и Манта рей могат да бъдат наблюдавани на съседния атол и има центрове за гмуркане, предлагащи срещата с тях. Делфините са голямата атракция на Дифуши, тък като са пасажи от по 20 животни, любопитни и готови да покажат способностите в скокове над водата.
Какво още може да се прави на Дифуши– всичко актуално в момента: кайт сърфинг, SUP бординг, джетове, уиндсърфинг, дайвинг... Списъкът е дълъг, дните и нощите се изплъзват бързо като коралов пясък между пръстите ти.... и Дифуши остава спомен и отново мечта!
До Малдиви кликни тук
Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.
read moreСвечеряваше се, когато навлязохме в Априлци. Преминалата току-що лятна буря беше изпразнила улиците на планинското градче. Намерихме хотела лесно, а на входа ни чакаше усмихнатата домакиня и вместо с "добър вечер" ни посрещна с гръмкото "няма ток". Бурята беше лишила града не само от хора по улиците, а и от електричество.
read moreТази седмица кабинетът на Тайланд одобри плановете за отваряне на страната за чуждестранни туристи, но постепенно.
read more