Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!
Добре, че работя в туристическа агенция*. Тук е и мястото да уточня, че обичам да пътувам сам, без групи, водачи и прочие. Храня се навън, там където се хранят и местните, за да усетя вибрацията на хората около мен. Пътувам с градския транспорт, вървя пеша, сливам се с града.
Тази година ми се получиха добре нещата и успях да посетя 3 континента, 9 държави и да направя над 20 полета! Нищо, че плочките в банята са за смяна. Но да пътуваш е като наркотик и просто си ти. Обичам. (виж Instagram - @infopoint2019) Дубай не ми беше в „To do List“-а, но след като прегледах няколко клипчета на блогъри в интернет, бързо купих билетите (около 150 евро без трансфера). Установих също така, че градът е практически огромен и няма особено значение в кой край ти е хотелът, стига да си близо до метрото.
А метрото им е нещо уникално! Останах много впечатлен - перфектно разписание, автоматизирано и много изгодно. Купуваш една NOL карта и можеш да обиколиш много от забележителностите бързо и ефективно.
Резервирах и хотел, съобразих се с мнението на хората отсядали там. Това е правило №1 когато човек сам организира пътуването си - винаги трябва да чете отзиви, преди да запазва. (А между другото, хотелът се оказа страхотен и на приемлива цена от 230 евро за 3 нощувки със закуска, за стая.)
След като си направих бърз чек-лист какво ще ми е необходимо за 3-те дни в Дубай установих, че ще мина само с ръчен багаж... Реално ако кредитната карта, паспортът и медицинската застраховка са в теб, може да забравиш някои по-маловажни неща. При кратко пътуване са достатъчни само удобни дрехи и обувки – все пак преживяването е това, което има значение.
Факт е, че след около 5 часа полет и само 2 часа часова разлика си достатъчно свеж, за да може след кацането Дубай да те зашемети, възхити и да те накара да забравиш всички глупости, които си чувал или прочел за него. Градът е уникален – чистота, ред, мащаби. Започва да ти се вие свят от количеството нови възприятия на секунда.
Веднага след настаняването в хотела (около 23:00ч.) излязох. Няма смисъл да стоиш в хотелската стая - времето е това, което имаме само да губим в нашия живот! Бързо се ориентирах къде се хранят местните, а видях и че огромно количество туристи правят същото. И започнах - шаварма, лаваш... вкусове без край.
В интерес на истината, в почти всичко се слага кардамон (слагат го и в чая, който се пие с мляко и струва 50 стотинки) и това прави кухнята им доста екзотична. Да не забравяме и специалитетите им с камилско мляко или бургерите от камилски бут, със сигурност трябва да ги опитате поне веднъж. Който обича храната, няма как да остане гладен!
Разбира се, ще отбележа, че чрез инвестиции за милиарди, успяват да направят буквално от нищо нещо... Обикаляш с отворена уста цял ден - главната улица е с 10 платна, по тях летят суперколи, а някъде отгоре небостъргачи се губят над облаците. Колкото до хората – всички са изключително учтиви... Явно това е и рецептата да имаш над 15 млн. туристи годишно с постоянен ръст.
Плажовете им са дълги и широки, има пренаселени с посетители, има и не толкова посещавани. Такъв е Ал Суфу - същинска приказка - спокоен, безлюден и изключително поддържан. Водата е топла, времето е страхотно, докато на 5 часа път със самолет от тук, обратно в България, термометрите се приближават все повече и повече към нулата.
Признавам си много ми хареса... ще се върна отново.
* Стойко Деведжиев работи в туристическата компания ИНФО ПОЙНТ от самото й създаване през 2014 година. Освен, че помага на нашенци да опознаят света, а на чужденците да видят най-красивите и впечатляващи кътчета на България, той самият не спира да пътува.
Следете пътеписите му, маркирани със заглавие “Short travel” в Информационен сайт „PoligrafF“. Ежемесечно той ще споделя с читателите ни личните си впечатления от кътчета, които сигурно желаете да посетите! Ако събуди интереса Ви, потърсете го в ИНФО ПОЙНТ, за да откриете как можете и Вие да преживеете своето вълнуващо приключение.
Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.
read moreСвечеряваше се, когато навлязохме в Априлци. Преминалата току-що лятна буря беше изпразнила улиците на планинското градче. Намерихме хотела лесно, а на входа ни чакаше усмихнатата домакиня и вместо с "добър вечер" ни посрещна с гръмкото "няма ток". Бурята беше лишила града не само от хора по улиците, а и от електричество.
read moreСлед 9-часов полет пръските от скоростната лодка, водеща ни към остров Дифуши от столицата на Малдиви - Мале, са просто удоволствие. Цветовете на водата са невероятно зрелище от бяло, през тюркоазено, до тъмносиньо, като преминаваме близо до малки, сгушени в необятното синьо, зелени палмови островчета.
read more