• Home »
  • Blog »
  • За Странджа с любов - пътека "Хищници"

За Странджа с любов - пътека "Хищници"

15 June 2020
За Странджа с любов - пътека "Хищници"
Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.
След пътешествието ни в дебрите на Царството на Зелениката и нас ни завладя тази приятна треска. Треската за Странджа и за нови приключения. Набелязахме следващата си цел и така се озовахме в село Заберново.
За голяма част от нас селото беше напълно непознато и не знаехме какво да очакваме.
Това, което ни посрещна ни остави без дъх, а все още не бяхме тръгнали по пътеката, която ни очакваше.
Придружени от екипа на Природен парк Странджа и след кратка разходка достигнахме до едно от най-старите, а може би и най-старото, странджанско дърво.
Да, точно така, след като повървяхме не повече от 10 мин от мястото, където бяхме оставили колите, пред нас се изправи самотен и огромен дъб благун. Посрещна ни величествен с мощна осанка, точно така, както е посрещал всеки пътник през над 970 годишния си живот. Чувствайки се малки и незначителни, пристъпихме към благуна, а той кротко ни приюти под своите сенки. Блаженство! Прегръдка с дървото, няколко снимки и тръгнахме към следващата ни цел.
Навлизайки в селото, пред нас се наредиха типичните странджански къщи на пусти улички. Спряхме колите в центъра на селото на просторен площад. Когато слязохме и привикнахме към уникалната тишина, открихме и още нещо уникално в селото. Тук, на този площад, сгушена малка и вкопана в земята църква, е устояла на набезите на турските поробители през вековете. Църквата Св. Лука е най-старият храм, оцелял в Странджа, датиращ от края на XVII век и началото на XVIII век. Явно Заберново е селото на най-старите неща в Странджа.
След като стегнахме обувките, нарамихме раниците и тръгнахме по маршрута на същинското ни приключение. Навлязохме в дълбоките дебри на дивата и неопитомена планина по пътеката на интерпретативния маршрут "Хищните бозайници на Странджа планина". Този маршрут е познавателен и е разработен от Дирекция на природен парк Странджа и предлага възможност да се запознаем с потайните хищни бозайници, обитаващи парка, техния природозащитен статут и значението им за човека, както и с ролята им за поддържане на естествените екологични процеси.
По цялото протежение на маршрута са изградени информационни точки, които представят хищната фауна на региона. Има изградени кътове за отдих и игри.
Ние навлязохме по черен път, който бързо се губи и след остро отклонение в дясно пристъпихме в странджанската "джунгла".
Вървяхме по тясна горска пътека, обрасла с треви и билки. Началото е леко и приятно с леко спускане. Вървяхме и попивахме с очи невероятните природни красоти. Научавахме интересни факти за животните и растенията. Вече всички знаем разликата между дъб благун и цер.
След известно време и след кратка среща с две малки водни змии и една баба костенурка, стигнахме до интересна хранилка за дивеч и от нея се спуснахме към долчинката, където на брега на Заберска река ни чакаше следващата инфо точка и пейки за кратка почивка. Поседнахме, за да се подготвим за изкачването, което ни предстоеше. Взехме въздух, пресякохме реката и заизкачвахме. Нагоре минахме покрай дървото на плача. Според водачът ни, всеки може да си изкаже мъката на дървото, а то ще вземе негативната енергия и ще ни предаде положителна. В ляво от пътеката, почти в края на стръмната част, сгушено в сенките на стар дрян, бликаше и малко изворче. От водата му не посмяхме да пием. Стигнахме до следващото интересно дърво и сега вече наистина обявяваме официално село Заберново за селото на най-старите неща в Странджа. Пред нас стоеше масивен дъб, отново благун, и отново на 900 години. Почти хилядолетната му огромна корона хвърляше сянка на пътеката и ни накара за втори път този ден да осъзнаем колко сме малки и преходни.
Вървейки по пътеката и следвайки синята маркировка, стигнахме до следващата инфо точка. Тук се намира и "калището", което е огромна кална локва, в която диви прасета си устройват весели игри.
Преминахме през царството на майските бръмбари, а те буквално бяха навсякъде, и достигнахме до момента, в който след като сме отпочинали и повървяли по странджанското било по границата на защитената местност Парория, ни престоеше стремглаво спускане надолу. Стръмнина с гъста растителност, екстремно спускане и хоп- среща със смок! Красив, притеснен от нашето присъствие и донякъде свенлив, взаимно се изплашихме един от друг и се спуснахме към реката.
Разхладихме се в бистрите и хладни води на потока и поехме отново, за да затворим кръга на нашия маршрут. Отново се озовахме до къта за отдих до реката под хранилката за дивеч и от тук тръгнахме наобратно.
След почти 8 километра и 4 часа приключение вдън горите странджански дойде и краят на пътеката. Колите ни чакаха на пустия площад под жаркото юнско слънце до притихналия храм.
Тръгнахме си, но не за дълго. Съвсем скоро отново ще сме тук сред дивата природа, за да освежим и поставим маркировка, да постегнем някои дреболии, за да може всеки да извърви нашия път и да изживее емоцията, наречена Странджа.

Тази седмица кабинетът на Тайланд одобри плановете за отваряне на страната за чуждестранни туристи, но постепенно.

read more

За мнозина, Северозапада е тера инкогнита – или непозната земя. Незнайно защо, този безкрайно красив край остава някак по-встрани от обичайните маршрути на пътешествениците. Каним ви да тръгнем заедно из него! Очакват ви старини, природни чудеса, топли хора и автентична България!

read more

Пътешествието този път започва с разкошна вила – истински дворец, на аристократ от старо време. Накъдето и да се обърнеш – мрамор, мозайки, разкош и история. После, към невероятното творение на природата, което не прилича на нищо друго, което сте виждали: Водопадът на сътворението. Родопската нощ споделяме с Момчилград. Сутринта е за селото на края на света – Лисиците. До него стигаме по чуден мост над язовир Студен кладенец. За десерт по пътя обратно е Моняк – крепостта, която има много да разказва на археолозите и предлага панорами, пред които и Микеланджело би замълчал.

read more