• Home »
  • Blog »
  • За Странджа с любов - пътека "Хищници"

За Странджа с любов - пътека "Хищници"

15 June 2020
За Странджа с любов - пътека "Хищници"
Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.
След пътешествието ни в дебрите на Царството на Зелениката и нас ни завладя тази приятна треска. Треската за Странджа и за нови приключения. Набелязахме следващата си цел и така се озовахме в село Заберново.
За голяма част от нас селото беше напълно непознато и не знаехме какво да очакваме.
Това, което ни посрещна ни остави без дъх, а все още не бяхме тръгнали по пътеката, която ни очакваше.
Придружени от екипа на Природен парк Странджа и след кратка разходка достигнахме до едно от най-старите, а може би и най-старото, странджанско дърво.
Да, точно така, след като повървяхме не повече от 10 мин от мястото, където бяхме оставили колите, пред нас се изправи самотен и огромен дъб благун. Посрещна ни величествен с мощна осанка, точно така, както е посрещал всеки пътник през над 970 годишния си живот. Чувствайки се малки и незначителни, пристъпихме към благуна, а той кротко ни приюти под своите сенки. Блаженство! Прегръдка с дървото, няколко снимки и тръгнахме към следващата ни цел.
Навлизайки в селото, пред нас се наредиха типичните странджански къщи на пусти улички. Спряхме колите в центъра на селото на просторен площад. Когато слязохме и привикнахме към уникалната тишина, открихме и още нещо уникално в селото. Тук, на този площад, сгушена малка и вкопана в земята църква, е устояла на набезите на турските поробители през вековете. Църквата Св. Лука е най-старият храм, оцелял в Странджа, датиращ от края на XVII век и началото на XVIII век. Явно Заберново е селото на най-старите неща в Странджа.
След като стегнахме обувките, нарамихме раниците и тръгнахме по маршрута на същинското ни приключение. Навлязохме в дълбоките дебри на дивата и неопитомена планина по пътеката на интерпретативния маршрут "Хищните бозайници на Странджа планина". Този маршрут е познавателен и е разработен от Дирекция на природен парк Странджа и предлага възможност да се запознаем с потайните хищни бозайници, обитаващи парка, техния природозащитен статут и значението им за човека, както и с ролята им за поддържане на естествените екологични процеси.
По цялото протежение на маршрута са изградени информационни точки, които представят хищната фауна на региона. Има изградени кътове за отдих и игри.
Ние навлязохме по черен път, който бързо се губи и след остро отклонение в дясно пристъпихме в странджанската "джунгла".
Вървяхме по тясна горска пътека, обрасла с треви и билки. Началото е леко и приятно с леко спускане. Вървяхме и попивахме с очи невероятните природни красоти. Научавахме интересни факти за животните и растенията. Вече всички знаем разликата между дъб благун и цер.
След известно време и след кратка среща с две малки водни змии и една баба костенурка, стигнахме до интересна хранилка за дивеч и от нея се спуснахме към долчинката, където на брега на Заберска река ни чакаше следващата инфо точка и пейки за кратка почивка. Поседнахме, за да се подготвим за изкачването, което ни предстоеше. Взехме въздух, пресякохме реката и заизкачвахме. Нагоре минахме покрай дървото на плача. Според водачът ни, всеки може да си изкаже мъката на дървото, а то ще вземе негативната енергия и ще ни предаде положителна. В ляво от пътеката, почти в края на стръмната част, сгушено в сенките на стар дрян, бликаше и малко изворче. От водата му не посмяхме да пием. Стигнахме до следващото интересно дърво и сега вече наистина обявяваме официално село Заберново за селото на най-старите неща в Странджа. Пред нас стоеше масивен дъб, отново благун, и отново на 900 години. Почти хилядолетната му огромна корона хвърляше сянка на пътеката и ни накара за втори път този ден да осъзнаем колко сме малки и преходни.
Вървейки по пътеката и следвайки синята маркировка, стигнахме до следващата инфо точка. Тук се намира и "калището", което е огромна кална локва, в която диви прасета си устройват весели игри.
Преминахме през царството на майските бръмбари, а те буквално бяха навсякъде, и достигнахме до момента, в който след като сме отпочинали и повървяли по странджанското било по границата на защитената местност Парория, ни престоеше стремглаво спускане надолу. Стръмнина с гъста растителност, екстремно спускане и хоп- среща със смок! Красив, притеснен от нашето присъствие и донякъде свенлив, взаимно се изплашихме един от друг и се спуснахме към реката.
Разхладихме се в бистрите и хладни води на потока и поехме отново, за да затворим кръга на нашия маршрут. Отново се озовахме до къта за отдих до реката под хранилката за дивеч и от тук тръгнахме наобратно.
След почти 8 километра и 4 часа приключение вдън горите странджански дойде и краят на пътеката. Колите ни чакаха на пустия площад под жаркото юнско слънце до притихналия храм.
Тръгнахме си, но не за дълго. Съвсем скоро отново ще сме тук сред дивата природа, за да освежим и поставим маркировка, да постегнем някои дреболии, за да може всеки да извърви нашия път и да изживее емоцията, наречена Странджа.

"Хубава си, татковино, име сладко, земя рай..." Два реда, а казват всичко. Неземно красиви места, заредени с много енергия и мистика, богата история и прекрасен фолклор. Да, за всичко това има само една дума - България!

read more

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more

Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more