• Home »
  • Blog »
  • Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов

Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов

2 July 2020
Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов
Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение.
На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.
Купили сме билети и не ни остава нищо друго, освен да се вслушаме в местната поговорка, а именно :"Който не яде кебапчета, пие хапчета". Взимаме по едно кебапче, а ароматът му се смесва с миризмата на машинно масло от поредния преминаващ през гарата влак.
Остават 15 минути, а дикторът на гарата ни подканя към вече композираното влакче.
Настаняваме се по седалките във вагона, които са и доста удобни.
Часът е 12:40. Усещаме леко поклащане и влакът плавно започва своя ход. Аплодисменти и приповдигнато настроение изпълниха пространството около нас.
Движим се бавно, но това не ни пречи. Не след дълго пътуване през равнина, достигаме до гара Варвара. Оттук нататък започва интересната част от пътуването. Навлизаме в Родопите по пролома на Чепинска река.
Прозорците на вагона са отворени и имаме възможност да усетим планинския въздух. Освен него вдишваме и от пушека от локомотива, когато преминаваме през тунел.
Да, по продължението на трасето има тунели и то не малко, цели 35. Тунелите са неизменна част от чара на теснолинейката, всеки един от тях е уникален. Не дълги и доста тесни, но безкрайно красивите съоръжения успяват да разтуптят сърцата ни всеки път, когато преминаваме през тях.
Движим се покрай пътя за Велинград, а влакчето е атракция, явно не само за нас, а и за всички пътници от колите, спрени в изчакване да преминем през прелеза.
С усмивки и ръкомахания се поздравяваме едни други, а не пропускаме и снимките.
Снимки от пътуването с теснолинейката не липсват - не защото ни е скучно пътуването, а защото искаме да запечатаме за спомен всяка една от удивителните картини, които се откриват пред нас.
Всички сме по прозорците, а природата е така близко до нас и буквално с едно протягане на ръката можем да докоснем скалите и клоните на дървета и храстчета. Държим телефоните си в ръка и снимаме без да се притесняваме за батериите им. Във влакчето е помислено за това и има инсталирани достатъчно контакти, където можем да презаредим.
В Родопите сме! В планината! Пътуването е почти в средата си. Преминаваме тунел след тунел, виждаме върхове и хребети, любуваме се на всеки миг.
Неусетено изминават малко повече от 2 часа и половина и достигаме до гара Аврамово - най-високо разположената жп гара на Балканите. Посреща ни слънчева и китна, заобградена от спокойствие. Кратка е спирката ни, само 3 минути, и продължаваме.
Оттук нататък следва "шеметно" спускане към Разложката котловина и крайната точка на нашето пътуване.
Еуфорията от видяното дотук и очакването на нови красоти ни владее.
Спираме на всяка малка спирка, често обозначена само с колче или малка табелка, където нито слиза някой, нито се качва.
Постепенно, слизайки надолу, настава оживление. По спирките и гарите кипи живот. Махаме на хората край релсите, а те ни отвръщат с усмивка и след 4 часа и 30 минути пристигаме на гара Банско. Тук слизаме и изпращаме влака към последната гара от маршрута - гара Добринище. Там вече локомотивът заслужено може да отдъхне, за да поеме по обратния път.
Без да се изморим, преминахме през планината. Заредихме се с положителни емоции от гледките, които видяхме. Изживяхме теснолинейката! Да изживяхме я, защото всеки метър, изминат с влакчето, е приключение и всяка минута е незабравим спомен!Всеки може да се потопи в това приключение.Не е трудно, просто стигнете до гара Септември.
 
Пътешествия с Инфо Пойнт и Теснолинейката:
 
 
 

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more

Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more