• Home »
  • Blog »
  • Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов

Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов

2 July 2020
Да изживееш Теснолинейката от Жоро Христов
Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение.
На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.
Купили сме билети и не ни остава нищо друго, освен да се вслушаме в местната поговорка, а именно :"Който не яде кебапчета, пие хапчета". Взимаме по едно кебапче, а ароматът му се смесва с миризмата на машинно масло от поредния преминаващ през гарата влак.
Остават 15 минути, а дикторът на гарата ни подканя към вече композираното влакче.
Настаняваме се по седалките във вагона, които са и доста удобни.
Часът е 12:40. Усещаме леко поклащане и влакът плавно започва своя ход. Аплодисменти и приповдигнато настроение изпълниха пространството около нас.
Движим се бавно, но това не ни пречи. Не след дълго пътуване през равнина, достигаме до гара Варвара. Оттук нататък започва интересната част от пътуването. Навлизаме в Родопите по пролома на Чепинска река.
Прозорците на вагона са отворени и имаме възможност да усетим планинския въздух. Освен него вдишваме и от пушека от локомотива, когато преминаваме през тунел.
Да, по продължението на трасето има тунели и то не малко, цели 35. Тунелите са неизменна част от чара на теснолинейката, всеки един от тях е уникален. Не дълги и доста тесни, но безкрайно красивите съоръжения успяват да разтуптят сърцата ни всеки път, когато преминаваме през тях.
Движим се покрай пътя за Велинград, а влакчето е атракция, явно не само за нас, а и за всички пътници от колите, спрени в изчакване да преминем през прелеза.
С усмивки и ръкомахания се поздравяваме едни други, а не пропускаме и снимките.
Снимки от пътуването с теснолинейката не липсват - не защото ни е скучно пътуването, а защото искаме да запечатаме за спомен всяка една от удивителните картини, които се откриват пред нас.
Всички сме по прозорците, а природата е така близко до нас и буквално с едно протягане на ръката можем да докоснем скалите и клоните на дървета и храстчета. Държим телефоните си в ръка и снимаме без да се притесняваме за батериите им. Във влакчето е помислено за това и има инсталирани достатъчно контакти, където можем да презаредим.
В Родопите сме! В планината! Пътуването е почти в средата си. Преминаваме тунел след тунел, виждаме върхове и хребети, любуваме се на всеки миг.
Неусетено изминават малко повече от 2 часа и половина и достигаме до гара Аврамово - най-високо разположената жп гара на Балканите. Посреща ни слънчева и китна, заобградена от спокойствие. Кратка е спирката ни, само 3 минути, и продължаваме.
Оттук нататък следва "шеметно" спускане към Разложката котловина и крайната точка на нашето пътуване.
Еуфорията от видяното дотук и очакването на нови красоти ни владее.
Спираме на всяка малка спирка, често обозначена само с колче или малка табелка, където нито слиза някой, нито се качва.
Постепенно, слизайки надолу, настава оживление. По спирките и гарите кипи живот. Махаме на хората край релсите, а те ни отвръщат с усмивка и след 4 часа и 30 минути пристигаме на гара Банско. Тук слизаме и изпращаме влака към последната гара от маршрута - гара Добринище. Там вече локомотивът заслужено може да отдъхне, за да поеме по обратния път.
Без да се изморим, преминахме през планината. Заредихме се с положителни емоции от гледките, които видяхме. Изживяхме теснолинейката! Да изживяхме я, защото всеки метър, изминат с влакчето, е приключение и всяка минута е незабравим спомен!Всеки може да се потопи в това приключение.Не е трудно, просто стигнете до гара Септември.
 
Пътешествия с Инфо Пойнт и Теснолинейката:
 
 
 

За мнозина, Северозапада е тера инкогнита – или непозната земя. Незнайно защо, този безкрайно красив край остава някак по-встрани от обичайните маршрути на пътешествениците. Каним ви да тръгнем заедно из него! Очакват ви старини, природни чудеса, топли хора и автентична България!

read more

Пътешествието този път започва с разкошна вила – истински дворец, на аристократ от старо време. Накъдето и да се обърнеш – мрамор, мозайки, разкош и история. После, към невероятното творение на природата, което не прилича на нищо друго, което сте виждали: Водопадът на сътворението. Родопската нощ споделяме с Момчилград. Сутринта е за селото на края на света – Лисиците. До него стигаме по чуден мост над язовир Студен кладенец. За десерт по пътя обратно е Моняк – крепостта, която има много да разказва на археолозите и предлага панорами, пред които и Микеланджело би замълчал.

read more

Свечеряваше се, когато навлязохме в Априлци. Преминалата току-що лятна буря беше изпразнила улиците на планинското градче. Намерихме хотела лесно, а на входа ни чакаше усмихнатата домакиня и вместо с "добър вечер" ни посрещна с гръмкото "няма ток". Бурята беше лишила града не само от хора по улиците, а и от електричество.

read more