Short travel #Гренада

9 February 2019
Short travel #Гренада

Казват, че спомените са нещото, което най-много топлело в студените зимни дни. А нищо не пробужда летните спомени по-добре от колебливото време през февруари – ту заплашва със зима, ту навява усещане за пролет. Замислям се... къде ми е било най-хубаво? Може би на остров Антигуа, с неговите 360 плажа. Или пък Барбадос, на фотолов за огромни костенурки. Или пък онова пътуване, което ще остане запечатано в съзнанието ми още дълго време, може би защото бе повече опасно, отколкото забавно – водопадите „7 сестри“ на остров Гренада. 

Островът сам по себе си е едно малко съкровище - палми, уникални плажове, дъжновни гори, водопади...

Както вече съм споменавал, всяка дестинация изисква малко предварително проучване в интернет, за да се възползва човек максимално от това, което тя предлага. И тук не бе по-различно от обикновенно. Предварително проучихме, че островът е известен с няколко неща - голям износител на индийско орехче (все пак е наричан често и острова на подправките); типично карибските плажове с палми, направо растящи от пясъка; плаване с катамаран - лесно може да се включиш с други групи туристи (спират за шнорхелинг и до няколко плажа), и разбира се вдигащото адрелин изкачване до първия водопад от групата „Seven Sister Waterfall“. Преживяването е неповторимо – още след първия водопад влизаш в каньон и няма връщане назад. Трябва да скочиш от всичките, за да достигнеш отново там, откъдето е започнало изкачването в джунглата.

Не му мислехме много... Речено-сторено! На следващия ден след пристигането ни, още след закуска, се запътихме към центъра на градчето-столица – Сейнт Джонс, където се събират местни жители с микробуси, готови да те откарат до различни дестинации на острова. Те говорят английски, макар и малко труден за разбиране в началото. Постепенно обаче се свиква и с това. Плащахме в американски долари, въпреки че имат и местна валута – карибски долар.

Групата ни се състоеше от трима българи и няколко германци, с които си разделихме разходите за транспорт. С известни преговори се споразумяхме с един от шофьорите да ни закара до подножието на планината, откъдето започва изкачването до лагера - началото на същинското пътешествие до водопадите.

Пейзажът е нещо наистина невероятно, дъждовна гора, смесена с малки обработваеми площи от ананас, какаови и бейби бананови дръвчета. Мирис на екзотика, канела и като добавка малко адреналин ни съпътстваха при пешеходния преход до лагера, където ни чакаше водач за изкачването до първия водопад. Бяхме в приповдигнато и весело настроение.

Лагерът бе на около 20 минути път пеша, а там ни очакваше жилав местен водач на около 25 години, усмихнат до уши, който направо ни грабна и поведе през джунглата. Разбира се, платихме и такса вход + клон - импровизирана щека за катерене на цена 2 долара.

Още в самото начало на похода по калния път, гидът си сви цигара с местни билки, с обяснението, че така било по-забавно. Цялото изкачване бе около 1 час, като „пътеката“ бе стръмна и хлъзгава. Съпътстваше ни едно постоянно росене. С общи усилия се изкачихме до най-високата точка на пътешествието, тоест там, където бе и първият от седемте водопада.

Красота! Жалко, че по-това време Facebook не бе толкова актуален, иначе бих го залял със снимки от това прекрасно място. (Нека да уточним, че това пътешествие бе през зимата на 2012 година.) Отбелязвам, че голяма част от прехода в джунглата го направихме само по бански - такова бе условието. А и освен всичко друго - няма как да скачаш от водопадите с дрехи.

Застанали пред това мини водопадче, високо около 3 м, всички се ухилихме - с това ли ще ни плашат???

Водачът ни посочи къде да скочим и ние се наредихме в колона един зад друг. Млада германка реши да пререди колоната и скочи, без да си изчака реда. Да, обаче бе застанала леко встрани и това бе началото на тази драматична история! Разбира се че момчето-водач (може да видите много клипове в интернет как той скача от водопадите) е имал нещо предвид, като ни е посочвал къде да скочим. Германката скочи встрани в мътните и супер студени планински води и нададе нечовешки писък – удари се в подводни скали!!! Водачът скочи и я изнесе от водата!

Всички бяхме вцепенени от страх... Осъзнахме бързо, че сме много далеч от всичко модерно,  без покритие на мобилните телефони, без интернет, младият ни водач – единственият опитен местен сред нас, е сам и имахме инцидент... 

Някои от групата поискаха да се връщат, но им бе обяснено, че път назад няма. Бяхме се спуснали по скалист каньон чрез лиани и път обратно, след като вече сме скочили от първия водопад, нямаше. Една от девойките с нас се разплака. Бяхме сковани от страх и студ, а имахме още 6 водопада пред нас. Но... нямаш избор!

За късмет, останалите водопади не бяха високи, а и след инцидента вече всички слушахме младежа и изпълнявахме като войници. Той, от друга страна, бе взел нараненото момиче на гръб и ни водеше смело напред. И така ги изредихме 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти водопад, докато не достигнахме и последния номер 7 висок 35 фута.

От върха му се скачаше в малко кално гьолче... Ето това вече направо ме разби! Гледайки отгоре, 35 фута ми се видяха като 150! Водачът отново ни обясни как и накъде да скочим. Първи се хвърли един германец. След като изплува от водата, малко се успокоих, но в главата ми все още едно гласче ми казваше, че няма да издържа на адреналина, ако изчакам да мина последен, затова скочих веднага след него! Докато падах ми минаха няколко бързи мисли какво може да стане, но за радост нямаше повече драми, с изключение на клепачите ми, които се обърнаха при падането във водата.

Да, бе високо и страшно, но бе невероятно преживяване, изпълнено с много адреналин. Всички скочиха. Включително и пострадалата германка, макар куражът й да се появи едва след дълги увещания. По-късно, след преглед с рентген, установиха, че девойката се е натъртила и няма по-сериозни травми. Въпреки това, помежду си установихме, че никой не би повторил. А една седмица по-късно забраниха официално изкачването и спускането по водопадите заради зачестили инциденти.

Развълнувах се! Остров Гренада е много специален за мен! Не бих скочил отново от водопадите, но бих се върнал пак там. Екстремното преживяване не заличи спомените за красивите гледки, лазурните води и едни от най-красивите плажове по света, които съм виждал! Хммм, тези Кариби... мисля да си налея едно от любимия малц!


 

Стойко Деведжиев работи в туристическата компания ИНФО ПОЙНТ от самото й създаване през 2014 година. Освен, че помага на нашенци да опознаят света, а на чужденците да видят най-красивите и впечатляващи кътчета на България, той самият не спира да пътува.

Следете пътеписите му, маркирани със заглавие “Travel” в Информационен сайт „PoligrafF“. Ежемесечно той ще споделя с читателите ни личните си впечатления от кътчета, които сигурно желаете да посетите! Ако събуди интереса Ви, потърсете го в ИНФО ПОЙНТ, за да откриете как можете и Вие да преживеете своето вълнуващо приключение. 

"Хубава си, татковино, име сладко, земя рай..." Два реда, а казват всичко. Неземно красиви места, заредени с много енергия и мистика, богата история и прекрасен фолклор. Да, за всичко това има само една дума - България!

read more

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.

read more

Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more