Един родопчанин разказва за Родопите

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия,

Тежка народна песен и писък на гайда,

Природна аптека и убежище –

История, тракийски светилища, римски пътища

Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли –

От комините – спирали дим се протягат към небето.

Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас.

Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа.

Самодиви вият кръшни хора на планински поляни

А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража.

Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник,

Завити в месал от стари времена.

Всичко това - и много повече е Родопа.

 Сашо Реджушев е вътрешният човек на InfoPoint в Родопите. Казва, че мине ли Асеновград си е у дома и навсякъде по пътя, във всяко населено място има поне един роднина, който да си го прибере ако замръкне неочаквано.  

Майка му е от Чепеларе. Баща му е роден в Хасково, с родов корен в село Джурково. Цялото му детство е свобода и Родопи. Всяка ваканция е в Чепеларе и Джурково, изгубен в риболов, сред гори и реки, безгрижност и игри - накъсвани за "пладнина" - или обяд. Баба му, как иначе, готви най-добре. Всяко лято е безкраен празник, по поляни и долчинки, без време и посока.

След като завършва Механотехникума в Хасково, заминава за Германия, където работи 4 години. Следва ново западноевропейско приключение – този път в Англия за 2 г. Между двете пътешествия, се установява за кратко у нас. Работи за Инфопойнт от чийто екип е част и днес. Дамата до него също е родопско чадо - от Смолян. Връщат се в България, защото искат децата им да се родят и да отраснат в Родината. Избират за свой дом Бургас. Харесват града, хората. Морето, макар и безкрайно красиво, не измества родните Родопи. Благодарен е на всяка възможност да се върне там – с група от Инфопойнт или семейството си, което вече включва три дами.

„Пукането на боровото дърво, играта на живия огън

и специфичния му аромат, планината – у дома съм“.

Пътешествията са страст за него. Няма нищо по-добро от това да работиш това, което обичаш. Затова и е толкова отдаден на работата си в Инфопойнт.

Хоби му е да чете историческа, етнографска литература. Тя му помага да бъде още по-полезен на групите, които води из различни кътчета на България. Буквално утъпква пътеки за тях – примерно, в зимна Харман Кая. Традиция в рода му са професиите горски и военнослужещ. От малък познава следите на различните животни – и види ли ги по време на екскурзия, не пропуска да ги покаже и да навърже интересна история покрай тях.

„Сърната е горската живинка, която идва най-често при човека.

Срещал съм лисици, диви зайци, орли, влечуги и земноводни…

Много интересен е дъждовника – черен на яркожълти петна.

Според легендата, огън не го гори…“

„Някои горски срещи са повод за дружни умилителни възклицания.

Примерно, ако малко таралежче пресече пътеката. Безценно!“

Водил е групи от 8 до 53 човека, на възраст от 6 до 70 години. Споделя, че най-важно за екскурзовода е да се интересува от история, постоянно да търси нови дестинации, да прилага лични впечатления за обектите; да пътува и извън работата си, да бъде любопитен, общителен, позитивен, добронамерен и усмихнат. Допълнителен плюс е удовлетворението, че си полезен – туризмът подпомага поминъка на местните.

Казва, че много важни са и правилният избор на екскурзия и подготовката за нея, за да бъде тя максимално приятна за туристите. Примерно, пешеходните турове изискват подходящи обувки, облекло за планина, дъждобран, да си в добра физическа форма, да си подготвен с  вода и храна, да се движиш с групата. Това е информация, която винаги детайлно се съгласува преди пътуване. Вечер, традиционно екскурзовод + група вечерят заедно. Избира места, които са максимално автентични. Тогава е ред на въпросът, който винаги звучи: „А ходите ли до…“ – чудесен повод за организиране на нова Инфопойнт екскурзия.

Най-често Сашо поема с туристи към Родопите – от Перперикон, Татул, Глухите камъни, Каменни гъби, Чудните мостове, Фотинските водопади, Дяволското гърло и Ягодинската пещера - до Орлово око и Широка Лъка, Златоград, Асенова крепост, Бачковския манастир, екопътека „Невястата“, Кръстова гора, Караджов камък, Белинташ.

„Родопите са мястото, където да избягаш,

да се откъснеш от забързаното ежедневие, да преоткриеш себе си.

Ако човек се чувства голям, достатъчно е да застане пред Чудните мостове“.

Тракийски светилища, римски пътища, природни забележителности, меандри и язовири, китни селца с къщи, чиито покриви са покрити с тикли, а подовете – с пъстри китеници; автентичен дух, допълнен със съвременни удобства  – в Родопите има по нещо за всеки – разказва Сашо. Тук можеш да чуеш тишината и мислите си – както и специфичния колоритен местен говор. Хората са топли, широко скроени, гостоприемни, традициите са всичко за тях. Не се делят по етнос, не знаят що е то политкоректност и си помагат един на друг.

„Тук няма значение кой каква религия изповядва. Всички са в синхрон.“

„Родовете си пазят носиите. Носят се на събори, бал, сватба.

Има връщане към традиционната сватба, от старо време –

с крадене на булката, искане на ръка, чеиз – както трябва“.

Пита ли чужденец къде да отиде, за да опознае България – Сашо винаги препоръчва Родопите. Те предоставят възможност за:

• Културно-исторически туризъм - Тракийско и римското наследство, паметници от българското средновековие, съхранени обичаи и традиции, исторически монументи, музеи и музейни сбирки, архитектурни комплекси и фолклор превръщат Родопите в най-големия жив музей в България.
• Екотурове – изобилие жива природа в целия и разкош и многообразие - от живописните Триградско и Буйновско ждрело, през вековни гори; реки и язовири до скалните феномени Чудните мостове, Орфееви скали, Каменните гъби, Каменната сватба …
• Селски и алтернативен туризъм – от Лещен, Ковачевица и Ягодина до Косово, Борово, Орехово, Чала - Родопите са изпъстрени с многобройни селца, съхранили автентичния дух.
• Риболовен туризъм - многобройните язовири - Батак, Голям Беглик, Широка поляна, Доспат, Студен кладенец и т.н. предлагат отлични възможности за риболов. Включително се провеждат световни първенства по риболов на лед.
• Пещерен туризъм – Над 600 пещери, от които благоустроени са Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Снежанка и Ухловица
• Религиозен туризъм – Многобройни църкви, манастири, параклиси сред които вторият по големина у нас манастир – Бачковският, в който се намира една от трите чудотворни икони на България
• Винен туризъм – палитра винарски къщи и изби "Кастра Рубра", шато "Коларово", вила „Басареа” до град Харманли, „Беса Валей” в с. Огняново, „Александра Естейт” в с. Орешец; "Вила Юстина" в с. Устина
• Кулинарен туризъм – местните специалитети печелят небцето на всеки гост - пататник, качамак, марудник, клин, борово сладко, млечни продукти от местни мандри…
• Екстремен туризъм – условия за рафтинг, офроуд, АТВ, скално катерене, планинско колоездене, кану-каяк. В Родопите се намира и най-дългият алпийски тунел (250 м. ) у нас – при Чудните мостове.
• „Див“ къмпингарски туризъм- специално устроените къмпинг зони предлагат условия специално за любителите на този тип туризъм - къмпинг зона Мечи чал, бивак Триградски скали, еко-къмпинг Доспат, къмпинг зона при яз. Голям беглик, къмпинг до яз. Батак, термален къмпинг Велинград ...
• Здравен и СПА туризъм - климатолечение, минерални води, биопродукция и чисто хранене; от Велинград и Девин до Огняново, Брацигово и Нареченски бани - където и да отидете, няма да сбъркате
• Фотолов – старини и природа, флора и фауна подканят майсторите на обектива да запечатат на кадър всичко около себе си. Любимо място за снимки на птици е Резерватът Кован кая, където гнездят застрашени от изчезване лешояди.
• Билкарство и гъбарство - В Родопите почти няма билка, която да не е лечебна - от бъз, глухарче, мента, и жълт кантарион до гръмотрън и прочутият мурсалски чай. Изобилие от най-вкусните гъби манатарка и пачи крак.
• Лов на кристали и минерали – основно в Източни Родопи, района на Арда. Каменната цветна градина на България. Тук са най-големите находища на ахати, като единствено тук се среща Орфеевия ахат, който събира почти всички цветове.

„Често, има ли време и възможност, в екскурзията намират място „скрити“ елементи –

 и водим туристите до интересни места, които не са били включени в първоначалния маршрут, но програмата и часът позволяват да посетим“.

Сашо Реджушев е пълен с интересни факти и истории. От тези за Златоград и Беломорска Тракия – „Само там, комините са кръгли“, до легендата за Дельо войвода:

Някога, Златоград носел името Беловидово. Там се родил Дельо хайдутин - страшило за поробители и изедници, покровител за сиромаси. Колко пъти го гонили потери, толкова пъти не успели да го ранят. Тръгнала за него и дружината му дума. „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“ шепнели враговете му. Плъзнала мълва, че само негова вещ, може да го убие. Пратили при него възрастна жена. Щедрият войвода я надарил не с един, а с два сребърни гроша. Единият, тя запазила. Другия дала на турците. Направили те куршум. Отнели войводата от народа. Днес, паметна плоча в Златоград указва мястото, където се предполага, че е убит, а песента, посветена на него в изпълнение на Валя Балканска носи посланията на човечеството в Космоса.

Родопа е мистично място, изпълнено със светилища, история, митове и легенди. Тя е планината на най-прославения поет и музикант на древността, пред чиято лира замлъквали човек, звяр и природа - Орфей. Легендите разказват, че пещерата „Дяволското гърло“ е пътят, отвел го към подземното царство и Евридика. Според редица авторитетни учени, в Родопа е и светилището на Орфей – величественият мегалитен Татул. Само тук расте и орфеевото цвете – възкръсващият родопски силивряк Haberlea rhodopensis.    

На прощаване, Сашо разказва за още нещо, много типично за Родопите: родовите срещи.

Всяко лято, край някоя от многобройните крайпътни чешми, току край сянката на боровата гора, родът се събира на чеверме. От подобни срещи, казва, започнал и Роженският събор.

Някога, в други времена, из летото на 1898 г. границата минавала през връх Рожен. Три села разделяла - Проглед в българско и Момчиловци и Соколовци в турско. Отец Ангел Инджов - Комитата от Соколовци призовал народа да се събере до почете светиите, да им се помоли в роженския параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" в деня на Св. Пантелеймон - 27 юли. Сбрали се. Всеки с някой бил роднина. На своеобразните родови срещи имало чевермета, каба гайди, споделяне на залък, радост и тегло. Изстрадала била Родопа и бавни и тежки звучали песните ѝ. Смирявала се душата с писъка на гайдата.

След Освобождението на Родопите през 1912 г. съборът останал - повод да се съберат родовете от Средните Родопи, да споделят какво ново в празник и делник. Народната музика, неразделна част от събора, в един момент звучи непрестанно в изпълнение на различни песни и народни инструменти, от всички краища на България. От родова среща, „Рожен“ се превръща в общонационален форум за надпяване, който показва цялостната традиционна народна култура и изложение на традиционния български поминък.

През 1961 г. тук е поставено началото на самобитния гайдарски колектив "Сто каба гайди". Само 10 години по-късно, гайдарите по планинските поляни са вече 300. От Рожен тръгва "Излел е Дельо Хайдутин", която днес звучи в Космоса. Всеки събор откриват с химна на Родопите - "Бела съм, бела юначе".

През 2000 г. в Рожен се събират българите, пръснати по света - да почетат корените си и родните традиции. Съборът се превръща в изконен символ на родното, народното.

"Стъпила съм от 61 години на тоя Рожен, не съм прескачала никога. Рожен е обединител, традиция. За хоро, веселие, обединение. Традициите да се съхраняват, българщината да я има, да съществува, дорде сме живи" - споделя Валя Балканска.

Роженският събор, също като Родопите, не може да бъде разказан.

Идете и вижте сами.

https://www.infopointbg.com/search.php?search=%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8