Леденото хоро в Калофер за Йордановден от Бургас + паметника на Ботев

От стари времена, в китното подбалканско градче Калофер всяка година на Богоявление смелчаци влизат в студените води на река Тунджа и извиват няколко ката ледено мъжко хоро. Ритуалът предшества хвърлянето на светия кръст във водата.

 

Бургас - Калофер - Ледено хоро - Мемориален комплекс Христо Ботев - Бургас

Еднодневна екскурзия на цена от 41лв

 

Програма:

 

04:00 ранно отпътуване от Бургас - спирка Булаир/ срещу Химическото - кратка пауза на магистрала Тракия

07:00 пристигане в град Калофер и отправяне към река Тунджа за наблюдение на ритуала - Ледено хоро и хвърлянето на кръста

10:30 посещение на мемориален комплекс Христо Ботев по случай рожденния ден на великия революционер

12:00 свободно време и обяд - не включен в цената 

15:00 отправяне към град Бургас с кратка пауза на магистрала Тракия

18:00 приблизително време на пристигане в Бургас

 

Обща дължина на маршрута 500км

Степен на трудност 2* от 5 звезди

Необходими много топли дрехи за наблюдаване на традиционното Ледено хоро.

 

Описание на посещаваните обекти:

 

Ледено хоро

На 6-ти януари по традиция в Калофер местните мъже отново ще извият традиционното ледено мъжко хоро в замръзналите води на река Тунджа. Ритуалът ще се проведе от 7 до 8 часа сутринта, като хората, които искат да видят ритуалът отблизо трябва да открият своето място на наблюдатели около 6 часа сутринта. Ритуалът датира от Възраждането и се изпълнява през последните близо 100 години * Часовете ще бъдат препотвърдени на по-късен етап - 0889150480

Местните традиционно се хвърлят и за божия кръст, който според обичая се хвърля във водите на Богоявление, а който момък го хване и извади от ледените води ще е здрав и честит през цялата година. Днес местните мъже влизат в реката с песента „Залюбила е Василка“ .Тя се изпълнява през последните 30 години, а преди това мъжете са влизали за традиционното хоро в Тунджа с други песни на уста.

 

Калофер

Калофер е малък град, разположен в подножието на връх Ботев, на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 56 км от Пловдив и на 164 км от столицата София. Намира се в непосредствена близост до Националния парк „Централен Балкан” и е своеобразен вход за парка. 

Легендата разказва, че районът на днешния Калофер е заселен в средата на XVI век от група мъже, предвождани от Калифер войвода, които нападали преминаващите турски кервани. Заради непосилността си да се справи с Калифер войвода и хората му, султанът се принудил да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи, при условие че престанат да нападат керваните. Легендата разказва също, че мъжете си откраднали жени за невести от близкия град Сопот.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Наречен е „Алтън Калофер” (Златен Калофер).

В Калофер е роден известният български поет и революционер Христо Ботев. Днес родната му къща, превърната в мемориален комплекс, е един от най-интересните обекти за посещение в града. Там може да се научи много за революционната история на България и за един от главните участници в нея.

Туристите могат да посетят и училището на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и да научат повече за методите, по които са учили децата тогава, да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни маршрути в Националния парк или да бъдат участници в някои от традиционните фестивали.

Един от най-интересните празници в града е честването на Йордановден и рождението на Христо Ботев на 6 януари. Тогава се играе прочутото калоферско хоро. Ритуалът започва рано сутринта с празнична литургия, след която голяма група мъже и младежи се отправят към реката. Там свещеник хвърля във водите кръст за здраве. Кръстът се улавя и се дава на най-младия участник в ритуала. След това в ледените води на реката мъжете извиват своето хоро и пеят песни. По-късно хорото се пренася на брега, а след това започват празниците по отбелязване годишнината от рождението на Ботев.

Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята - своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство - тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.

Интерес в града представляват също многобройните действащи църкви, манастири и параклиси. Мъжкият и Женският калоферски манастир са най-значимите от тях. Женският манастир се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. Мъжкият манастир се намира на около 15-20 мин. с кола или на около 1 час пеш от центъра на града и е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от прекрасни планини.

Градът е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела.

Възможностите за настаняване в Калофер са многобройни - от традиционна възрожденска къща до съвременен хотел, а ресторантите предлагат традиционна българска кухня и местни специалитети.

Калофер е изходен пункт за покоряване от юг на най-високия връх в Националния парк „Централен Балкан”- връх „Ботев” (2376 м н.в.), както и до най-високия водопад в България – Райското пръскало (124 м). Маршрутът тръгва от м. Паниците, намираща се на 7 км северно от града, и минава през местностите Понякя, Параджика, Каменливеца, Рогачева гора и Малък купен , за да ви отведе след около 4 ч. до хижа „Рай” в подножието на Райското пръскало.

От хижа „Рай” по панорамната  „Тарзанова пътека” за около 2,5-3 ч. ще се изкачите до самия връх Ботев.

Екопътека „Бялата река” също ще ви запознае с много красиви места в парк „Централен Балкан”. В момента екопътеката е затворена за ремонт и се очаква до края на 2011 г. отново да е достъпна за туристи.

Калофер е утвърдена дестинация за екотуризъм. Посетителският информационен център се ръководи и стопанисва от местното Сдружение за екотуризъм „Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви помогнат при планиране на вашето пътуване и престой с резервация или наемането на водач за някой от по-дългите маршрути.

 

Мемориален комплекс Христо Ботев

Mемориалния комплекс посветен на Христо Ботев в родния му град Калофер. Той се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов и е реализиран през 1986 година. Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,4 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра. В близост до основната статуя е разположена композицията "200 пушки" в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,2 метра, който също е изсечен от гранит, и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала. Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст, подобно на този на Бенковски в Копривщица, създава усещането за Ботев като пазител на родния си град, един великан, който винаги ще бъде на пост.

Първият факт от биографията на Христо Ботев, който прави много силно впечатление е, че едва на 18 години той става учител. Любовта му към народа и народното дело в тази крехка възраст се изразява в любов към българските деца в село Задунаевка, Бесарабия. Там младият Христо Ботьов Петков прави първите си стъпки като педагог и възпитава у учениците си пламенен патриотизъм и искрено родолюбие. Няколко месеца по-късно Ботев се завръща в родния си град, за да замени болния си баща като даскал в местното училище. Там, в родния Калофер, на 11 май 1867 година Христо Ботев произнася пламенна реч по случай празника на Светите братя Кирил и Методий и заради тази реч е прокуден от бащината си земя и е принуден да излезе в емиграция.

Следващият ключов момент от биографията на Ботев е зимата на 1868 година, която той прекарва в една пустееща мелница в околностите на Букурещ в компанията на Апостола на свободата. Срещата с Левски до голяма степен оформя революционните възгледи на свободолюбивия младеж и го привързва към българското националноосвободително движение. До този момент Ботев е познавал преди всичко руската революционна мисъл, но не е бил съвсем наясно с положението в Българско. Левски отваря очите на Ботев по редица изключително важни въпроси и оставя трайна следа върху поета – революционер. Поради младостта си обаче Ботев не успява да усвои всички уроци на своя гениален учител и след време ще допусне грешки, които би избегнал, ако се бе вслушал в заветите на Апостола. Най-голямата от тези грешки е организирането на Старозагорското въстание. Христо Ботев, като ръководител на БРЦК, решава да вдигне въстание, но без сериозна подготовка, вярвайки, че българският народ е готов само при един позив да се вдигне масово на оръжие. Това се оказва химера и след краха на въстанието БРЦК се разпада.

Последният героичен момент от краткия живот на Ботев настъпва през пролетта на 1876 година, когато българският народ усилено се готви за едно последно, общонародно въстание против турските поробители. Така на 16 май започва безсмъртния поход на Ботевата чета. В този ден българските четници се качват на австрийския кораб "Радецки" от различни румънски пристанища и около 11.00 часа на следващия ден принуждават екипажа да спре на българския бряг близо до Козлодуй. Там всички въстаници начело с войводата положили клетва, че ще дадат живота си за свободата на родната земя и я целунали като най-скъпа светиня. След това четата се насочва към Враца – революционен център в северозападните български предели. По пътя обаче Ботев и неговите съратници претърпяват няколко разочарования, тъй като в повечето села никой не тръгва заедно с тях, а на места има само по един желаещ. На 18 май след сериозни сражения с башибозука и редовна турска армия четата дава над 30 жертви, но успява да отблъсне противника и през нощта да се измъкне от обкръжение. На 20 май са последните големи сражения на четата с турските сили, като в края на деня убит пада войводата Христо Ботев, който по това време е едва на 28 години.

Мемориалният комплекс "Христо Ботев" в Калофер е едно от местата, които всеки българин трябва да посети. Там може да се усети непримиримостта на Ботев, да се осмисли приносът му за развитието на нашия народ, както и да се прозре вечната връзка между Балкана и България.

 

  • Офертата включва:
    - Транспорт с лицензиран автобус;
    - Водач от туристическата агенцията по време на пътуването; 
    - Туристическа застраховка с лимит на отговорност 1000лв за лица до 70 ненавършени години (лица над 70г не се застраховат).

 

  • Офертата не включва:
    - Входни такси на посещаваните обекти;
    - Разходи от личен характер.

Допълнителна информация:

* Необходими документи – валидна лична карта;
* Записване и начин на плащане: 50 % депозит при записване и сключване на договор за организирано туристическо пътуване; доплащане – до 3 дни преди датата на отпътуване;
Минимален брой за осъществяване на пътуването – 15 пълноплащащи туристи;
Срок за уведомление при неосъществяване на пътуването от страна на агенцията поради недостатъчен брой записани туристи – 3 дни преди датата на отпътуване.
* Настаняването по седалки в автобуса става според последователността на записване;

 

За резервации +359889150480

 
41,00 BGN
The product is added to shopping cart
Price: 41,00 BGN
Please choose: