• Home »
  • Blog »
  • Индиана за един ден в Странджа

Индиана за един ден в Странджа

16 February 2021
Индиана за един ден в Странджа
 
Да бъдеш откривател в наши дни не е лесна работа. С малко желание и физическа подготовка всеки може да се превърне в Индиана Джоунс за ден и да направи невероятни открития, раздвижвайки здраво тялото, при това недалеч от дома. 
На около 75 км от Бургас, в посока турската граница, се намира обширен район, пълен с мистика и артефакти с отлична инфраструктура, подходящ за самостоятелно пътешествие. Това е силно енергийната местност с връх Голямо Градище (710м), който е най-високият връх в Странджа планина от българска страна.
 
Нашето предложение и първа част от еднодневния маршрут за начинаещи откриватели започва от тракийския хероон „Мишкова нива“, докъдето може да се достигне с автомобил, и изкачване на връх Голямо Градище през югоизточната страна. От тази страна път няма, минава се през високи диви лози и къпинаци, паднали дървета и дълбока шума – всичко това е комбинирано със стабилно изкачване и денивелация от 250м за около 2,5 км. За този връх има и друг маркиран маршрут, който започва от околовръстнато шосе на Малко Търново. Независимо от коя посока ще изкачвате върха, предварително трябва да се запишете в Гранична служба, която се намира в центъра на малкото градче.
Но да се върнем до изходната ни точка – местността Мишкова нива и уникалното тракийско светилище там, което е ползвано от второто хилядолетие до четвърти век преди Христа. 
 
Началото на прехода започва от тук, стягаме връзките на обувките, хапваме нещо енергийно, глътка вода и пускаме GPS навигация за всеки случай. Виждаме върха отдалеч, но навлизането в Старата гора може да обърка и по-опитните планинари. Когато си извън стандартните пътеки, чувството е повече от различно – несигурността дали си на правилния път в комбинация с историите за самодиви, които ходят голи, а косите им стигат до кръста, започва да предизвиква въображението и да се обливаш със студена пот. Започваме да преодоляваме метри положителна денивелация и в същото време ставаме свидели на разорана от диви прасета почва. Изкачването продължава повече от час, като се придържаме в посока северозапад. Достигаме до стари разрушени крепостни стени, обагрени в зелен мъх, които са индикация за наближаване на връх Голямо Градище.
 
Да се облечеш подходящо в планината си е цяла наука, но най-общо казано се спазва принципа на зелката - слоеве от дрехи, които може да облечеш или съблечеш, в зависимост от телесната темперетура. Започваме от термо бельо, полар, ветровка, като може да се добавят и допълнителни слоеве дрехи.
 
Достигането до върха, както вече споменахме, отнема малко повече от час в посока, там се намира пирамида, бележеща самия връх, както и прекрасна дървена наблюдателница, разкриваща чудни гледки над странджанските върхове, в посока Турция. Идва време за заслужена чаша топъл чай, който сме донесли с термоси, и сандвичи.
 
Дори да не си чел абсолютно нищо за мистичната богиня Бастет и нейната гробница, бучката в гърлото започва да се усеща. Самата гробница е на около 10-тина минути от върха. С всяка крачка в тази посока става по-тихо, усеща се напрежението в природата, енергия, която хиляди години желае, но по неясни причини не може да се освободи напълно.Говори се, че въпросната египетска богиня има тракийски корени. Легендите гласят, че има глава на котка и много силно влияние над хората. Може би затова пред входа на гробницата-пещера има десетки фигурки на котки, оставени от хората за изцеление и почит.В основите на пещерата се събира вода и образува малко езерце с мътна вода. Чували сме предания, че хора са забелязвали лик на човешко лице в скалите наоколо. Любопитство, примесено със страхопочитание, и липсата на каквито и да било странични звуци, дори от птици, изостри сетивата ни до краен предел. Колегата Мариян първи посочи отражение във водата и усетихме как всички настръхнахме. Две уши, муцунка и лапички – котка! Бързо извадихме телефоните, защото никой няма да ни повярва без снимков материал. Отражение на котка във водата под скалите на великата богиня-котка Бастет! Това бе достатъчно да се измъкнем с тайната надежда поне една снимка да е запечатала този невероятен феномен. А дали е така виж снимките по-долу....
Последва бързо потегляне в обратна посока към Мишкова нива по същия маршрут през върха. Слизането е значително по-бързо и превъзбудени от находката, почти не го усетихме.
 
Цялата разходка е 5км с 275м денивелация, които ни отнеха около 3 часа общо, с почивка и много мистерия като добавка. Тези, за които това не е достатъчно, може да се върнат с колата до главния околовръстен път и от там да продължат своята експедиция към тайнствените тракийски гробници на местност Пропада. Сериозни разкрития за тях е направил професор Александър Фол, но ако Индианата в теб крещи за още емоции - на ход си ти....

За мнозина, Северозапада е тера инкогнита – или непозната земя. Незнайно защо, този безкрайно красив край остава някак по-встрани от обичайните маршрути на пътешествениците. Каним ви да тръгнем заедно из него! Очакват ви старини, природни чудеса, топли хора и автентична България!

read more

Пътешествието този път започва с разкошна вила – истински дворец, на аристократ от старо време. Накъдето и да се обърнеш – мрамор, мозайки, разкош и история. После, към невероятното творение на природата, което не прилича на нищо друго, което сте виждали: Водопадът на сътворението. Родопската нощ споделяме с Момчилград. Сутринта е за селото на края на света – Лисиците. До него стигаме по чуден мост над язовир Студен кладенец. За десерт по пътя обратно е Моняк – крепостта, която има много да разказва на археолозите и предлага панорами, пред които и Микеланджело би замълчал.

read more

Маршрут: Пещера Орлова Чука - крепост Червен - Ивановски скални църкви - Русе - Басарбовски скален манастир – Беленски мост - град Елена

read more

Най-изкусният ваятел – природата, е създал чудни пещери в Родопа. Сред тях са Дяволското гърло – дом на най-високия подземен водопад на Балканите; Ягодинската пещера с изобилие пещерни образувания сред които леопардова кожа и изумителните пещерни бисери; Чудните мостове – някогашна пещера срутена от земетресение – или пък лют змей.

read more

Влизането в страната е разрешено за туристи, въпреки корона вируса, но изискването е 14-дневна карантина. Това, може би, спира туристите да плануват почивка там и съответно плажовете и хотелите остават празни. По тази причина хотелиери и жители на Пукет желаят да работят по отстраняването на този проблем.

read more

Свечеряваше се, когато навлязохме в Априлци. Преминалата току-що лятна буря беше изпразнила улиците на планинското градче. Намерихме хотела лесно, а на входа ни чакаше усмихнатата домакиня и вместо с "добър вечер" ни посрещна с гръмкото "няма ток". Бурята беше лишила града не само от хора по улиците, а и от електричество.

read more

След 9-часов полет пръските от скоростната лодка, водеща ни към остров Дифуши от столицата на Малдиви - Мале, са просто удоволствие. Цветовете на водата са невероятно зрелище от бяло, през тюркоазено, до тъмносиньо, като преминаваме близо до малки, сгушени в необятното синьо, зелени палмови островчета.

read more

"Хубава си, татковино, име сладко, земя рай..." Два реда, а казват всичко. Неземно красиви места, заредени с много енергия и мистика, богата история и прекрасен фолклор. Да, за всичко това има само една дума - България!

read more

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.

read more

Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more

Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more