• Home »
  • Blog »
  • Индиана за един ден в Странджа

Индиана за един ден в Странджа

16 February 2021
Индиана за един ден в Странджа
 
Да бъдеш откривател в наши дни не е лесна работа. С малко желание и физическа подготовка всеки може да се превърне в Индиана Джоунс за ден и да направи невероятни открития, раздвижвайки здраво тялото, при това недалеч от дома. 
На около 75 км от Бургас, в посока турската граница, се намира обширен район, пълен с мистика и артефакти с отлична инфраструктура, подходящ за самостоятелно пътешествие. Това е силно енергийната местност с връх Голямо Градище (710м), който е най-високият връх в Странджа планина от българска страна.
 
Нашето предложение и първа част от еднодневния маршрут за начинаещи откриватели започва от тракийския хероон „Мишкова нива“, докъдето може да се достигне с автомобил, и изкачване на връх Голямо Градище през югоизточната страна. От тази страна път няма, минава се през високи диви лози и къпинаци, паднали дървета и дълбока шума – всичко това е комбинирано със стабилно изкачване и денивелация от 250м за около 2,5 км. За този връх има и друг маркиран маршрут, който започва от околовръстнато шосе на Малко Търново. Независимо от коя посока ще изкачвате върха, предварително трябва да се запишете в Гранична служба, която се намира в центъра на малкото градче.
Но да се върнем до изходната ни точка – местността Мишкова нива и уникалното тракийско светилище там, което е ползвано от второто хилядолетие до четвърти век преди Христа. 
 
Началото на прехода започва от тук, стягаме връзките на обувките, хапваме нещо енергийно, глътка вода и пускаме GPS навигация за всеки случай. Виждаме върха отдалеч, но навлизането в Старата гора може да обърка и по-опитните планинари. Когато си извън стандартните пътеки, чувството е повече от различно – несигурността дали си на правилния път в комбинация с историите за самодиви, които ходят голи, а косите им стигат до кръста, започва да предизвиква въображението и да се обливаш със студена пот. Започваме да преодоляваме метри положителна денивелация и в същото време ставаме свидели на разорана от диви прасета почва. Изкачването продължава повече от час, като се придържаме в посока северозапад. Достигаме до стари разрушени крепостни стени, обагрени в зелен мъх, които са индикация за наближаване на връх Голямо Градище.
 
Да се облечеш подходящо в планината си е цяла наука, но най-общо казано се спазва принципа на зелката - слоеве от дрехи, които може да облечеш или съблечеш, в зависимост от телесната темперетура. Започваме от термо бельо, полар, ветровка, като може да се добавят и допълнителни слоеве дрехи.
 
Достигането до върха, както вече споменахме, отнема малко повече от час в посока, там се намира пирамида, бележеща самия връх, както и прекрасна дървена наблюдателница, разкриваща чудни гледки над странджанските върхове, в посока Турция. Идва време за заслужена чаша топъл чай, който сме донесли с термоси, и сандвичи.
 
Дори да не си чел абсолютно нищо за мистичната богиня Бастет и нейната гробница, бучката в гърлото започва да се усеща. Самата гробница е на около 10-тина минути от върха. С всяка крачка в тази посока става по-тихо, усеща се напрежението в природата, енергия, която хиляди години желае, но по неясни причини не може да се освободи напълно.Говори се, че въпросната египетска богиня има тракийски корени. Легендите гласят, че има глава на котка и много силно влияние над хората. Може би затова пред входа на гробницата-пещера има десетки фигурки на котки, оставени от хората за изцеление и почит.В основите на пещерата се събира вода и образува малко езерце с мътна вода. Чували сме предания, че хора са забелязвали лик на човешко лице в скалите наоколо. Любопитство, примесено със страхопочитание, и липсата на каквито и да било странични звуци, дори от птици, изостри сетивата ни до краен предел. Колегата Мариян първи посочи отражение във водата и усетихме как всички настръхнахме. Две уши, муцунка и лапички – котка! Бързо извадихме телефоните, защото никой няма да ни повярва без снимков материал. Отражение на котка във водата под скалите на великата богиня-котка Бастет! Това бе достатъчно да се измъкнем с тайната надежда поне една снимка да е запечатала този невероятен феномен. А дали е така виж снимките по-долу....
Последва бързо потегляне в обратна посока към Мишкова нива по същия маршрут през върха. Слизането е значително по-бързо и превъзбудени от находката, почти не го усетихме.
 
Цялата разходка е 5км с 275м денивелация, които ни отнеха около 3 часа общо, с почивка и много мистерия като добавка. Тези, за които това не е достатъчно, може да се върнат с колата до главния околовръстен път и от там да продължат своята експедиция към тайнствените тракийски гробници на местност Пропада. Сериозни разкрития за тях е направил професор Александър Фол, но ако Индианата в теб крещи за още емоции - на ход си ти....

Тази седмица кабинетът на Тайланд одобри плановете за отваряне на страната за чуждестранни туристи, но постепенно.

read more

За мнозина, Северозапада е тера инкогнита – или непозната земя. Незнайно защо, този безкрайно красив край остава някак по-встрани от обичайните маршрути на пътешествениците. Каним ви да тръгнем заедно из него! Очакват ви старини, природни чудеса, топли хора и автентична България!

read more

Пътешествието този път започва с разкошна вила – истински дворец, на аристократ от старо време. Накъдето и да се обърнеш – мрамор, мозайки, разкош и история. После, към невероятното творение на природата, което не прилича на нищо друго, което сте виждали: Водопадът на сътворението. Родопската нощ споделяме с Момчилград. Сутринта е за селото на края на света – Лисиците. До него стигаме по чуден мост над язовир Студен кладенец. За десерт по пътя обратно е Моняк – крепостта, която има много да разказва на археолозите и предлага панорами, пред които и Микеланджело би замълчал.

read more