Рим - ден първи

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град.  Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус. Разстоянието не беше голямо, по-малко от час път, но още в самото начало се сблъсках с натоварения римски трафик, в който сякаш Правилникът за движение по пътищата беше като самодивите – всеки е чувал за тях,но никой не ги е виждал. Шегата настрана – ако сте гости на Рим имайте предвид, че трябва да сте изключително внимателни по пътищата, без значение дали шофирате или сте пешеходци. Друг важен момент е изборът на хотел или по-точно неговата локация. Не наемайте апартаменти или хотели, които са далеч от историческия център на града, тъй като ще се лишите от възможността за нощни разходки, които си заслужават не по-малко от тези през деня. Дори да посетите забележителности, които сте разглеждали в светлата част на денонощието, то вечер ще ги видите в съвсем друг облик, окъпани в най-различни нюанси. Центърът на Рим е изключително достъпен – има линия на метрото, която прекосява почти всички забележителности, както и много автобуси. Всички те имат обща спирка – гара Термини, което прави района около нея изключително популярен сред гостите на града. Точно там се насочих и аз. Наех си стая в малко хотелче на няколко пресечки от гарата, а също така и на пешеходно разстояние от центъра. И тъй като пристигнах сутринта се отдадох на възможността да изпия едно Espresso decaffeinato в типична италианска кафетерия, близо до хотела. Тъй като пия безкофеиново кафе веднага усетих разликата с всичко, което бях опитвала до този момент – италианското не отстъпваше с нищо по аромат и вкусови качества от нормалното кафе. Неслучайно италианците се славят с най-вкусното кафе в света. С нови сили се отправих към първата забележителност за този ден, а именно Фонтана ди Треви. Имаше вариант да ползвам метро, но предпочетох да вървя пеша. Оказа се правилно решение, тъй като пътят лъкатушеше между тесни улички, които ме потопиха в атмосферата на града, заедно с красивите стари сгради, обградили ме от двете страни. И точно зад ъгъла на на една такава сграда пред мен изникна той – широк 20 и висок 26 метра, вграден в стената на двореца Палацио Поли, пред мен се извисяваше Фонтанът ди Треви. Знаех за него, че на ден се изливат около 80 милиона литра вода, но се оказа, че горе-долу по същия начин стои и въпросът с туристите – пред полукръглия басейн на фонтана имаше море от хора, които се редяха за снимка или да хвърлят монети, защото поверието гласи, че ако хвърлиш монета с дясната си ръка през лявото рамо, то ти ще се върнеш в Рим. Разбирам ги хората....и аз хвърлих. За природозащитниците ще вметна, че въпросните 80 милиона литра вода се използват повторно за захранване на още няколко фонтана, разхищение няма. За Фонтана ди Треви може да се разказва много, но информация дебне отвсякъде, затова ще продължа нататък. Пред мен имаше два избора – да продължа към Пантеона и площад Навона или да покоря площад Испания. За този ден избрах второто. Гмурнах се отново в малките романтични улички на града и след броени минути бях на площад Испания пред прочутите Испански стъпала. Тяхното предназначение е било да свържат църквата Тринита дей Монти, която се намира над площада и е част от френското културно наследство, с площадът, който през XVII век се е считал за испанска територия, заради намиращото се там испанско посолство. Стълбището е построено през XVIII век и се е превърнало в символ на помиряването между Франция и Испания. Там винаги може да видите униформени, които следят за спазването на правилата, а именно – на Испанските стъпала е абсолютно забранено да се храните, както и да сядате на тях. Нарушителите се наказват със солени глоби. В района на площада е пълно с магазини на най-известните световни брандове – Версаче, Луис Витон, Диор и т.н, което го превръща в апетитно място за любителите на висша мода. В центъра на площада се издига фонтанът Баркачия, което в превод означава „грозната лодка“. Той неслучайно е там. След голямо наводнение през 1598 г площадът се оказал под метър вода, а когато водата се оттеглила останала една самотна лодка. В наши дни не е трудно да си представите картинката – въпросният фонтан е с формата на лодка. Забравих да спомена, че в Рим навсякъде водата е питейна, така че напълних полупразното си шише от един отвор в „грозната лодка“ и продължих нататък. След няколко минути се озовах на Piazza del Popolo (площадът на народа). В центъра му се издига внушителен обелиск от времето на фараоните, донесен от Египет, а пред него се озовах лице в лице с Тутанкамон. Не говоря за древния фараон от плът и кръв, естествено, а за една от така популярните живи статуи, които са толкова реалистични, че движейки се могат сериозно да изплашат някой разсеян турист. До обелиска свиреше цигуларка, която толкова изкусно редеше мелодия след мелодия, че в комбинация със завладяващата атмосфера това място се превърна в едно от любимите ми кътчета в Рим. Около елипсовидния площад могат да се видят две църкви – близнаци, които разделят три основни улици, музей на Леонардо да Винчи, църквата Санта Мария дел Пополо, която е популярна и от книгата на Дан Браун „Шестото клеймо“. Над площада се извисява внушителна тераса, до която води пътека от стъпала. Името и е Терасата Пинчо, тя е част от градините Боргезе и открива приказна гледка към Рим от високо като перлата на хоризонта е куполът на базиликата Свети Петър. Ако разполагах с повече време и енергия задължително щях да се отдам на лежерна разходка из градините Боргезе, но въпреки ясното и топло за сезона време, над града се събраха застрашителни тъмни облаци, което ми даде знак, че е време да поема обратния път към хотела. Отново предпочетох да се придвижвам пеша, за да се насладя докрай на завладяващата италианска атмосфера, като по пътя се отбих в църквата Санта Мария дела Витория, където е изложена известната скулптора на Бернини – „Екстазът на света Тереза“. На излизане от църквата видях, че дъждът вече започва да вали, а покрай него от всички страни изскочиха улични търговци, които предлагат чадъри по 5 евро. За щастие аз бях подготвена и продължих да крача уверено към хотела, където да събирам сили за ден втори.

To be continued…