В царството на Зелениката от Георги Христов

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката. Ще повървим по едноименната еко пътека край сгушеното в сърцето на планината китно селце Кондолово.

Уречения за похода ни ден настъпи. Часът подминава 9 сутринта, товарим се по колите и потегляне. Излизаме от Бургас и пиоемаме по пътя за Малко Търново. Достигайки до местността Босна, свиваме в дясно и поемаме по пътя за Визица. В дебрите на Странджа сме, пътя криволичи, а състоянието му изобщо не е добро. Тук е моментът да дадем и нашия съвет, а именно да използвате главния път Бургас - Царево и достигайки Царево да навлезете в планината към село Кондолово. Този път е отлично поддържан и макар малко по-дълъг се достига за същото време.
Да се върнем на нашия маршрут. Малко след село Визица нашия път се включва в пътя Царево - Малко Търново и след десетина минути достигаме до крайната си цел - Кондолово.
Спираме колите на площада пред малка пивница със звучното име "Последния патрон". Слизаме и гърдите ни се изпълват със свеж въздух, а местен човек ни посреща с "Добър ден". След кратък разговор и напътствия потегляме.
Пътеката "Царството на зелениката"  започва в самия край на селото с голяма арка.

Поемаме, а пред нас е широка не стръмна пътека с бяло-синя маркировка. Вървим, а пътеката все повече се стеснява и се подреждаме в колонка по един. Странджанскатa гора се е разлистила и всичко вече е зелено и радва окото

По цялото протежение на пътеката има изградени множество информационни табла, които запознават с флората и фауната в района, както и пейки, беседки за отдих и детски атракциони.
Не след дълга разходка забелязме и първите лилавеещи  се цветове на току що разцъфналата Страндженска Зеленика.

Спираме за момент и завладяни от красотата на защитеното растение се улисваме в снимки.Кадрите ни са готови, а красивите цветове са запечатани не само в снимки, а и в съзнанията ни.
Продължаваме по пътя следвайки маркировката преминаваме покрай вековни дървета дъб и бук и още разцъфнала зеленика. Пресичаме няколко мостчета над малка рекичка.

В закачки и с усмивки бодро достигаме до единственото място, където може да се сбърка пътя. Ние обаче сме професионалисти и бързо се ориентираме в обстановката. Точно след леко спускане по поизгнили стълбички стигаме до кът за отдих в близост до наблюдателница.

Тук пътеката се разделя ако тръгнете в едната посока ще стигнете до кът с информационни табла. Правилната пътека обаче по която трябва да тръгнете е друга. Трябва да пресечете поточето до къта за отдих и от там да започнете леко изкачване. Обръщаме толкова много внимание на този момент от похода ни, защото маркировката по дърветата е поставена така, че трудно се забелязва. Така и ние преминаваме поточето стъпвайки по няколко големи камъка и започваме да катерим.
Самото изкачване не е тежко, но е достатъчно да се задъхаме и да спрем за минута до наблюдателница в края му. От тази  дървена наблюдателна площадка се открива прекрасна гледка към склон изпълнен със зеленика, която разцъфва за нов живот.

От тук отново следваме пътеката и атракционите по нея, а до края на приключението ни остава малко.
След като преминем покрай информационен кът оприличен от човекът, с който разговаряхме в селото на буре започваме леко по леко да се спускане към селото.
Вървим бавно и се радваме на пролетните свежи картини, които се откриват пред нас. 

Правим кратка пауза и се запознаваме с флората и фауната в района от интересна "интерактивна" дъска и крачим бодро към края на пътеката.

Пътеката съвсем скоро завършва точно там където и започва. Извървяхме цялата дължина около 7 километра с неголяма обща денивелация само от 100 метра за около 2 часа и 30 минути.
Нашето пътешествие приключва с ободряване на чешмата пред църквата "Св. Георги". Местния ни приятел който ни посрещна и изпрати в началото на похода сега седейки на същата пейка на малкия площад ни пожелава и "Лек път" и ни изпраща и към Бургас.
От тук ние поемаме към другата ни планирана спирка , а именно светилището Бегликташ край Приморско. За него обаче ще ви разкажем друг път :)

Преходи в омайни гори и сини планини с Инфо Пойнт може да разгледаш тук: https://www.infopointbg.com/en-catalog-details-50.html