• Home »
  • Blog »
  • В царството на Зелениката от Георги Христов

В царството на Зелениката от Георги Христов

1 May 2020
В царството на Зелениката от Георги Христов

Във време на пандемия и домашна самоизолация е време да планираме живота си след карантината. Пътуването сред природата и походите са любимо занимание за голяма част от нас и ние в следващите редове ще ви запознаем с един малко познат, но изключително приятен маршрут. Дестинацията ни е мистичната планина Странджа, където ще се потопим в царството на Зелениката. Ще повървим по едноименната еко пътека край сгушеното в сърцето на планината китно селце Кондолово.

Уречения за похода ни ден настъпи. Часът подминава 9 сутринта, товарим се по колите и потегляне. Излизаме от Бургас и пиоемаме по пътя за Малко Търново. Достигайки до местността Босна, свиваме в дясно и поемаме по пътя за Визица. В дебрите на Странджа сме, пътя криволичи, а състоянието му изобщо не е добро. Тук е моментът да дадем и нашия съвет, а именно да използвате главния път Бургас - Царево и достигайки Царево да навлезете в планината към село Кондолово. Този път е отлично поддържан и макар малко по-дълъг се достига за същото време.
Да се върнем на нашия маршрут. Малко след село Визица нашия път се включва в пътя Царево - Малко Търново и след десетина минути достигаме до крайната си цел - Кондолово.
Спираме колите на площада пред малка пивница със звучното име "Последния патрон". Слизаме и гърдите ни се изпълват със свеж въздух, а местен човек ни посреща с "Добър ден". След кратък разговор и напътствия потегляме.
Пътеката "Царството на зелениката"  започва в самия край на селото с голяма арка.

Поемаме, а пред нас е широка не стръмна пътека с бяло-синя маркировка. Вървим, а пътеката все повече се стеснява и се подреждаме в колонка по един. Странджанскатa гора се е разлистила и всичко вече е зелено и радва окото

 

По цялото протежение на пътеката има изградени множество информационни табла, които запознават с флората и фауната в района, както и пейки, беседки за отдих и детски атракциони.
Не след дълга разходка забелязме и първите лилавеещи  се цветове на току що разцъфналата Страндженска Зеленика.

Спираме за момент и завладяни от красотата на защитеното растение се улисваме в снимки.Кадрите ни са готови, а красивите цветове са запечатани не само в снимки, а и в съзнанията ни.
Продължаваме по пътя следвайки маркировката преминаваме покрай вековни дървета дъб и бук и още разцъфнала зеленика. Пресичаме няколко мостчета над малка рекичка.

В закачки и с усмивки бодро достигаме до единственото място, където може да се сбърка пътя. Ние обаче сме професионалисти и бързо се ориентираме в обстановката. Точно след леко спускане по поизгнили стълбички стигаме до кът за отдих в близост до наблюдателница.

Тук пътеката се разделя ако тръгнете в едната посока ще стигнете до кът с информационни табла. Правилната пътека обаче по която трябва да тръгнете е друга. Трябва да пресечете поточето до къта за отдих и от там да започнете леко изкачване. Обръщаме толкова много внимание на този момент от похода ни, защото маркировката по дърветата е поставена така, че трудно се забелязва. Така и ние преминаваме поточето стъпвайки по няколко големи камъка и започваме да катерим.
Самото изкачване не е тежко, но е достатъчно да се задъхаме и да спрем за минута до наблюдателница в края му. От тази  дървена наблюдателна площадка се открива прекрасна гледка към склон изпълнен със зеленика, която разцъфва за нов живот.

От тук отново следваме пътеката и атракционите по нея, а до края на приключението ни остава малко.
След като преминем покрай информационен кът оприличен от човекът, с който разговаряхме в селото на буре започваме леко по леко да се спускане към селото.
Вървим бавно и се радваме на пролетните свежи картини, които се откриват пред нас. 

Правим кратка пауза и се запознаваме с флората и фауната в района от интересна "интерактивна" дъска и крачим бодро към края на пътеката.

Пътеката съвсем скоро завършва точно там където и започва. Извървяхме цялата дължина около 7 километра с неголяма обща денивелация само от 100 метра за около 2 часа и 30 минути.
Нашето пътешествие приключва с ободряване на чешмата пред църквата "Св. Георги". Местния ни приятел който ни посрещна и изпрати в началото на похода сега седейки на същата пейка на малкия площад ни пожелава и "Лек път" и ни изпраща и към Бургас.
От тук ние поемаме към другата ни планирана спирка , а именно светилището Бегликташ край Приморско. За него обаче ще ви разкажем друг път :)

 

Преходи в омайни гори и сини планини с Инфо Пойнт може да разгледаш тук: https://www.infopointbg.com/en-catalog-details-50.html

 

В края на Януари месец тази година за първи път бяха събрани в общ годишен календар по-големите винени събития в страната. За зла участ, на една част от ивентите бе сложен печат CANCELLED, а на други датите бяха променени поради рестрикциите, свързани с COVID 19. Всички се надяваме поне планираното за втората половина от годината да се осъществи. Има хора, които ще оспорят необходимостта на създаването на такъв календар, други ще го намерят за нужен, но всъщност той е полезен както за винените любители и пътешественици, така и за организаторите, туроператорите, дори и избите.

read more

Почти пладне е, а ние стоим под сенките на няколко големи дървета пред входа на гара Септември. От тук започва и нашето различно приключение. На крачка от Родопите сме и чакаме часа, в който ще тръгнем към планината. Този път ще пътуваме с влак и то не какъв да е влак, а единствената теснолинейка в страната по линията Септември-Добринище .Ще пресечем Родопите и ще видим кътчета, които са скрити и не могат да бъдат видяни от шосето.

read more

Странджа - дива и непозната, а същевременно на крачка от големия град. Всеки, дръзнал да потегли по пътищата и пътеките на планината, бива посрещнат от все още непокътната природа, а вдишвайки от въздуха, поема дълбоко в себе си от мистиката и духът й.

read more

Всеки от нас е чувал в часовете по биология, че дърветата са "белите дробове" на нашата планета. Те произвеждат част от жизненоважния за всеки жив организъм кислород. Дърветата образуват биомаса, която служи за храна на много организми, също така осигуряват подслон за птици, влечуги, насекоми и бозайници. Тези, както и ред други причини, вдъхновиха екипа на Инфо Пойнт да се заеме с инициативата "Засей дърво за Зелени Родопи"

read more

Ахой! В далечината - остров. Името му означава "Островът на слоновете," но напомня на "Островът на съкровищата". Почти убеден съм, че някъде под всичките тези палми има заровено пиратско имане. Прилича обезпокоително много и на островът от "Джурасик парк" - с голяма денивелация, покрит изцяло с гъста тропическа джунгла, а горе - виснали няколко облака.

read more

Да се разходим заедно в дома на кхмерите и най-големия древен град в света – Ангкор. Когато пътуваме, най-напред правим разчет на средствата, нали така Практични сме! 30 USD - толкова струва електронната виза за Камбоджа. Запазил топлината на слънчев Тайланд, ще го оставя зад гърба си и пристъпвам в съвсем различно място, познало жестоки времена и управници, чието наследство личи навсякъде до днес. Камбоджа е земя на контрастите.

read more
Рим - ден първи
23 February 2020

Едва ли има човек,който поне веднъж в живота си да не е чувал фразата „всички пътища водят до Рим“. Е,аз го бях чувала повече от веднъж и беше невъзможно да устоя на изкушението да се гмурна в дълбините на Вечния град. Беше слънчева ноемврийска утрин когато пристигнах на летище Чампино и се отправих към центъра на града с малък автобус.

read more

Величествена и могъща, закрилница, дом и стихия, Тежка народна песен и писък на гайда, Природна аптека и убежище – История, тракийски светилища, римски пътища Пещери, меандри и сгушени къщи, покрити с тикли – От комините – спирали дим се протягат към небето. Агнетата се прибират от паша и чановете пеят в общ меден глас. Из горите все още звучи лирата на Орфей, смирявал зверове, хора, природа. Самодиви вият кръшни хора на планински поляни А сенки на хайдути заничат из вековните борове, на стража. Стеле се мъгла и аромат на пламък, на родопски клин и марудник, Завити в месал от стари времена. Всичко това - и много повече е Родопа.

read more

От пътуванията ми през годините съм разбрал няколко неща – проучваме и тогава тръгваме. Oбща представа и ръчен багаж е напълно достатъчен за моето бизнес пътуване. Истината е, че след Тунис и Дубай, Йордания не ми е била в топ 10. След няколко дни там, бих я нарекъл привлекателна.

read more

Един работен ден е към своя край, и тъй като все още си е студено и зимно, бързах да се прибера у дома. Налях си малък от любимият джентълмен* (бърбън) и карамелените му нотки бързо ме пренесоха на по-топло място....Тайланд – една страна с много лица, с много усмихнати хора и уникална природа.

read more

Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

read more
Short travel #Дубай
4 January 2019

Навечерието на Коледа... Хората вече мислят за подаръци, тежки трапези, семейни сбирки... На мен обаче ми е студено и сиво. Ходи ми се някъде! Седя си с чаша от любимото 12-годишно малцово уиски и си мисля: къде е топло, близо и достатъчно екзотично? Египет, ммм, може би... не, Тунис - другия път, Азия е на 12 часа разстояние... Май ще се стоя и тази Коледа в Бургас! Я чакай, а този прехвален Дубай не е ли само на някакви си 5 часа от България? Я да видя билетите по колко са!

read more